С РОГАТА НАПРЕД!

​

             Ей, дългоухия, място ли търсиш? Тая дупка нещо много модерна стана, човек вече място не може да си намери. Няма проблем, ела седни при мен. И без това останах сам за вечерта. Имах среща с една еленка тук, ама се обади, че няма да дойде, гадината подла. Тенеке ми върза. На мен! Та ела, седни, ха така!

​

             Как се казваш? Всъщност няма значение, и без това съм зле с имената, а след третия бърбън хептен нищо не помня. Ще ти казвам Зайо, става ли? Ми заек си, това е очевидно. Я какви лапички, каква опашка, какви уши... става значи? Браво, Зайо, ха така! Не се притеснявай, не си падам по зайци. Или поне не много, още не съм загорял чак толкова, хехехе. Какво ще пиеш? Не се притеснявай, аз черпя, за компанията. Морковен сок??? Ти у ред ли си? Оппааа, вие зайците верно бяхте вегани! Келнер, един голям бърбън за мен и един голям сок от моркови за Зайо. Дали елените не сме също вегани? Някои от нас да, ама други като мен не са. Като съм с рога, да не съм идиот, хехехе. Аз лично най обичам телешки суджук, ама си го ям тайничко, щото на Стария не му харесва, когато му разваляме имиджа.

​

              Като казах за Стария, та се сетих: аз май не ти се представих! Казвам се Лиско, приятно ми е. Знам, тъпо име за елен, ама Стария реши да ме прекръсти така, щото козината ми е по-червеникава от тази на другите елени в екипа. Иначе името ми е Наско, Атанас де, ама не съм го ползвал от много години, свикнах си с Лиско. Наско, Лиско, все тая, много са подобни. Сети ли се вече къде работя? Не?? Е как! Аз съм един от екипажа на коледната шейна. Тая, дето ти носи подаръците за празника. Нали обичаш подаръци? Да? Супер, това ни дава работа.

   

              Какво получи миналата година? Морковена торта, предполагам? Оранжева чанта? Ти ме изненадваш... Та знаеш го Стария, популярна личност е, с тая бяла брада, сигналночервен костюм и лъскави чепици. Ще ти кажа една тайна обаче: брадата му е фалшива! Истинската му окапа преди много години. Хвана някакво кожно заболяване и ариведерчи! Обаче трябва много отблизо да гледаш, за да забележиш. Много държи на имиджа тоя човек. Всичко трябва да е излъскано, оправено и нагласено. Не дай си Боже да дойдеш на работа с мръсен кожух или кални копита! Даже рогата ни кара да си полираме. Сега, лошо няма, ама после много се хлъзгат и стават сакатлъци, като се натискаме с еленките. Миналата седмица един колега, Бръзльо, беше закъснял за работа с петнайсет минути. Стария се разфуча, все едно е дошъл края на света. После видя, че на Бръзльо му е паднало едно звънче (кой знае къде го е затрил, шеметът му нйеден) и направо изпадна в истерия. Дуе червени бузи и бучи:

             - Ще ви побъркам, вика, по устав ще ви гоня оттук до края на декември!

​

Ама повика, повика и му мина. Стар е вече и леко е изкуфял. Иначе меракът си му е на място. Види ли мадама по вкуса му, не пропуска. Може би и затова така се гласи, не знам, ама много жени си падат по тоя имидж. Колко пъти сме го чакали пред някоя къща... Уж влезе да остави подаръците за децата, а попадне на някоя засукана самотна майка и няма тръгване. Няколко даже се опитаха да го впримчат да се оженят за него, ама Стария хич не е глупав. Чук и чао! – това му е принципът. Иначе е скатал много парици, голям шеф е все пак, та има за какво да се увъртат около него курветините. Не е лош човек Стария, нищо че вика и е много строг. Грижи се за нас, редовно ни изплаща заплатите, а в края на декември и бонус ни дава – ако е доволен де и ако неговите шефове са доволни. Щото и той си има шефове, нали не си мислиш, че е последен във веригата? Не знам кои са, дали е един човек или са много хора, ама Стария никога не говори за това. „Взимайте си“, вика, „кинтите и си трайкайте!“. И ние си трайкаме, защо да упорстваме? Много ни дреме на кожусите кой му е шефът. Иначе Стария много си пада по тия тънките, хубавите неща. Шейната му отвътре е тапицирана с фина италианска кожа, сложил е отопление на седалките, а каква аудио система е инсталирал вътре...бедна ти е фантазията! Трилентови колони и японски усилвател седем по сто вата изходна мощност. Пусне си хеви метъл или хард рок – Стария много обича ей си ди си – налее си от хубавото малцово уиски и цепим из тъмната гора. Но като стигнем в населено място, пуска класически коледни песни. „Джингъл белс“, „Ласт Кристмас“...такива гадости. Нали ти казах, че много държи на имиджа. В началото ние нищо не изкярихме от аудио системата, защото като теглим шейната, вятърът носи музиката назад и ние нищо не чуваме. Стария обаче излезе човек и ни взе безжични слушалки „Сенхайзер“ да слушаме и ние. Голям кеф, казвам ти.

​

            Изпи ли си сока? Да викна още един? Келнер, още един голям морковен сок. Абе, донеси направо цялата кана плюс бутилката бърбън. Виж там дай и някакви ядки, да хрускаме тук със Зайо. Ха така, мерси! Пиши всичко на моята сметка, аз плащам. Та докъде бях стигнал? А, да, за работата. Аз си я обичам, нищо, че на моменти ми идва да зарежа всичко и да започна да се занимавам с цветарство например. Вие ни виждате само седмица-две през декември, но това е само шоуто, така да се каже. Тогава наистина ни се разгонва еленската фамилия от търчане. Но останалите единайсет месеца тренираме като шугави със Стария, за да можем да сме на ниво в края на годината. Фитнес, вдигане на тежести и преди всичко бягане. Скъсваме се от бягане. Имаме специална писта в гората в Лапландия, оградена е да не ни снимат папараците. Та на тази писта всеки ден от май до септември навъртаме по двеста-триста километра. Стария иска да взимаме километъра за по-малко от минута и половина, а това никак не е лесно, ще знаеш. Ама се справяме. Тия мускули виждаш ли ги? Пипни ги де, няма да те ухапят. Ха така! Така се правят те, с много работа навън. И с много протеинчета, де, хехехе. Сдухваме се през годината, за да сме във форма през декември. А той е интересен месец. Превъртаме километража, но ни е интересно. Виждаш нови страни, нови лица, научаваш нови неща. Но най-приятно е да гледаш как се кефят децата де. Понякога даваме газ от място само за да си направим кефа да слушаме как пищят от щастие. Те затова хората си мислят, че летим. Нищо такова, ама като вдигнем пушилка и не може да се разбере дали сме в небето или на земята. Осем елена са си мощна сила, това да не са ти някакви катъри! А и въпреки всички подобрения шейната на Стария е много лека, цялата е от карбонова сплав. Не е ли дървена, питаш? Хехехе, ще ме спукаш от смях! Ако беше дървена, щеше да се скапе още след първия сезон. Стария каза да я боядисат в орехово, да се връзва с кремавата кожа на седалките, ама иначе си е от супер яка сплав.

​

            Та за децата. Да ти кажа, почти всички са страхотни сладури. Много е готино да знаеш, че ги правиш щастливи. Но...нека си кажем правичката – има измежду тях и пълни изроди! Някои гадове си правят гавра със Стария и нас ей така, без никаква причина. Едно такова лекенце беше написало, че иска за коледен подарък кобра. Не плейстейшъни и барбита като нормалните деца, а жива кобра! Стария, като прочете писмото, удар щеше да получи. Вената му, ей тука на слепоочието, взе да пулсира и направо се притесних за него. После обаче трясна с юмрук по масата и вика „Щом иска кобра, ще получи кобра! Всичко, за да е доволен клиентът!“ Та един ден пристигна голяма дървена клетка с кобрата вътре. Що страх сме брали, докато я возехме! На нея и беше студено, докато бяхме на път, и се беше свила на кълбо, ама като я докара Стария в топлия хол и се затопли оная ми ти змия, като взе да съска...голямо шоу беше! Стария беше направил видео през прозореца на реакциите на семейството, като отваряха подаръците. Малкото келешче буквално се насра от страх, а родителите му изперкаха. То бяха сирени, полиция, чудеса. Ама ние отпрашихме навреме, де. Иначе повечето деца са си ОК. Миналата година едно момиченце си поиска топъл пуловер, ама да бил по-голям номер. Доставихме и го, разбира се. Стария после каза, че сменила картичката и го оставила на една бездомна жена на автогарата. Златни деца има, ще знаеш!

​

            Чакай за момент! Алоооу, барман, смени тая музика бе! Какви са тия коледни дискове на Том Джоунс? Това цял месец ще го слушам по двайсет и четири часа в денонощието, айде имай малко милост! Как така какво да пуснеш? Ми к‘вото искаш, само това да не е е! Лана дел Рей е по-добре, дето се вика. Джо Бонамаса? Супер, ха така! Ето ти петара за усилието. И донеси още бърбън, че взе да свършва.

​

            Та за работата. Колегите като цяло са много печени. С малки изключения де, ама без това не може, след малко ще ти разкажа. За Бръзльо вече ти казах, той си е шемет. Една дупка на пътеката да има, ще я уцели. Иначе е солидно момче, винаги можеш да разчиташ на него. Често ме е измъквал от гадни ситуации. Веднъж се бях зверски напил и ме покри пред Стария, за което евала, нали. Той тегли в двойка с Тони Танцьора. На него пък му викат така, щото спечели едно горско състезание за пого танци. Талант е момчето! Пада си малко лигльо, ама дърпа яко, няма грешка. Във втората двойка сме аз и Скокльо. Той пък веднъж прескочи десетметров трап, та затова му е такъв прякора. Правичката ще ти кажа, много се бяхме напушили тогава с него, та не знам дали тоя рекорд трябва да се зачита официално. Скокльо ми е като брат, от деца се познаваме. Трябваше с него днес да ходим на нощен клуб, ама нали заради пустата му еленка всичко отложих... В третата двойка са Влади Кометата и Краси Купидона. Сигурно си мислиш, че Кометата е най-бързия от нас, нали? Да, ама не! И аз, и Бръзльо сме по-бързи от него. Името му иде от навика да ходи да пикае на всеки петнайсет минути, когато не сме впрегнати. „Компенсирам“, вика, „за времето, когато ще се налага да стискам с часове!“. За Купидона е ясно, Краси е най-големия сваляч в Галактиката. Целият му живот на това момче се движи около секса. Даже и Стария понякога го подпитва за тактики как да сваля мадамите. Много го бива, казвам ти!

​

            Яяя, много хубав телефон имаш...какъв е, да не е от тия новите, с ябълката? Все си мислех, че за зайците трябва да направят марка с моркови, хехехе. Както и да е, супер е, браво! Чакай да видя, за кой ти разказах вече...Кометата, Купидона, Скокльо...така, остава последната двойка, Гръмчо и Гошо Мълнията. На Гръмчо му излезе прякорът, след като се изпърдя така, че задейства алармите на колите на цял квартал в Ню Йорк. Гошо пък е „мълния“, щото е най-бавният в екипа. Стария го кръсти така. Сега ще ти кажа нещо, ама няма на никой да казваш, обещаваш ли? Ха така! Според нас Гръмчо и Гошо са гаджета. От другата страна на дъгата са, така да се каже. Един без друг не могат, гледат се влюбено, а от скоро и живеят заедно. Уж по-евтино им било така, ама знаем ние... Нищо де, това си е тяхна работа. По принцип са добри момчета и не правят проблеми, гледат си работата.

​

            Изпи ли си сокчето? Е сега ще поръчам още една кана, че трябва да ти разказвам за Рудолф. Рудолф, неговата мама, гадно копеле... Откакто дойде, ни разби целия екип. По-рано се знаеше – осем елена, четири двойки, ротации на равни интервали, всички взимат еднакви заплати и премии, Стария ни е шеф. Нямаше завист, нямаше подли номерца. Откъде изскочи тоя червенонос мръсник, не знам, но ни разби целия колектив! Един ден цъфна в Лапландия, май някой го беше препоръчал на шефа. А може и неговите шефове да са му го спуснали. Уж носът му бил като фар против мъгла, красавец бил, не знам какво... Във всеки случай ни го натресоха за водач, той отпред сам, ние четири двойки зад него. И въобще не е вързан във впряга, само така изглежда! Ние теглим и заради него, ама хората това не го знаят. Официалното обяснение от Стария беше, че тегленето го отвличало от задължението му да ни води, както и че носът му не светел, когато се напрягал. Пълни глупости! Силно подозирам, че си маже носа с фосфор тоя, тоя... Освен това е и много завистлив. Не само взима по-голяма заплата и нищо не прави, плюс това е на първо място на всички групови снимки, но и ни топи на Стария, неговата... Още в началото разбра, че номерата му не минават пред мен, и ме взе на мушка. Шушу мушу в ушите на шефа, намеци, заяждания. На последното индивидуално оценяване – да, имаме такива, ние сме сериозна организация – Стария нещо хъмка, мънка, пък накрая изплю камъчето:

           - Имам информация, вика, че не си добър екипен играч. Скатавал си се от отговорност, говорил си зад гърба на другите...

Лошо ми стана, казвам ти. Мен, дето съм си дал половината живот за фирмата, ме обвиняват в такива неща! И му викам:

           - Който ме обвинява в такива неща, да застане пред мен и да ми ги каже в очите! Ако има топките за това де...

Така си останаха нещата. Стария си ми изплати бонуса, ама Рудолф почна да ме слага гадни смени за дежурство в пощата (и такива даваме в месеците преди Коледа) и да се опитва да настройва колегите срещу мен. Бръзльо сам ми каза един ден. „Рудолф те мрази“, вика, „пази се!“ Да се пазя, ама как! Оня са ми го сложили за шеф. Обаче миналата седмица ми хрумна как да се отърва от тая напаст.

           

            Шшшт, Зайо, нали знаеш да пазиш тайна? Знаеш? Ха така! Значи има един секрет, която широката общественост не знае. Рудолф червеноносият идиот е алергичен към имел! Към коледното растение, представи си, хахаха! Нашият впряг, по разбираеми причини, е обилно украсен с такива клонки. Първият път, когато сложиха Рудолф начело на впряга, оня помириса една клонка и изпадна в конвулсии. Почна да се пени, да хъхри и да рита с копита. Наложи се да викнем линейка, едвам го спасиха. Казват, че имелът бил отровен за кучетата,кажи сега че Рудолф не е подло псе! След този случай Стария нареди да подменят зелените клончета имел с изкуствени. Тогава ми дойде една идейка. Миналата седмица издебнах Рудолф, докато спи. Беше се надумкал с фураж, дембелина, и хъркаше в стаята за почивка. Та бях взел натрошена на прах суха клонка от имел и намазах с нея червения му нос. Отначало не се събуди, ама после се започна същото. Гърчове, спазми...в тоя момент дойдоха другите и викнаха линейка. Не можах да се отърва от него завинаги, ама поне тоя коледен сезон ще е спокоен, без да ми диша във врата и да ме дебне. Казаха, че поне месец ще остане в болницата. Пада му се на тоя, хахаха!

​

             Ей, стига си игра с тоя телефон! Това вашето поколение съвсем се разболя с тия играчки. Тук да пием ли сме дошли или какво? Я ми разкажи повече за теб, че аз съвсем се унесох да говоря. Ама като пийна, така се получава, сори. Не знам дали те питах вече, май да, ама как се казваш? Джуди? Много странно име за момче. Какво? Ти си момиче??? Как така бре? Ей, човек вече не може да ви разбере, кой мъж, кой жена. Ама аз не те оставих да се изкажеш, вината е моя, извинявай. Девойка си, казваш? Лошо няма. С какво се занимаваш? Капитан си? А стига бе! Не знаех, че взимат зайци в армията.  Господ да ни пази от завоеватели... Не си в армията? А къде си тогава? В полицията?? Ама как така бе, нали не си в униформа? Цивилна си значи? Ти нали няма, такова, да се заядеш за малката шега с Рудолф... искаш да ме обвиниш в опит за убийство и си се обадила на колегите си? И си ме записала? Недей така де, аз на шега...а, момчета, здравейте, ние тук с Джуди... Ама по-леко с тия белезници, аз винаги съм уважавал мечките, а вие ми извивате ръцете зад гръба! Къде ме водите бе? Ще видите вие като се обадя на Стария!

​

Недейте така, без мен Коледа няма!

​