Първи впечатления

 

               Първата вечер в Китай спах като пеленаче. Дори и да бях в панелен блок,в който върви промяна на канализацията,сигурно пак щях да спя така. Събудих се към 6:30 шанхайско време и осъзнах,че във Виена е малко след полунощ. Но аз трябваше да се подготвя бързо,защото първият ми урок беше точно в 8:30, а аз още не бях видял класната стая,където щяха да се провеждат занятията.

Посегнах да взема дрехите от отворения куфар и тук ме очакваше първата китайска изненада за деня. На самия капак на куфара гордо беше застанала бледокафява хлебарка,явно горд представител на някаква местна порода. Приличаше малко на синеоката хлебарка,която изпълзя от кораба на Алф.Опитах се да прекратя жизнения и път с помощта на една обувка, но хлебарката се оказа твърде пъргава и се изнесе като болид от Формула 1. Толкова за бутиковите хотели.

 

Колегите от университета ме взеха навреме и успяхме да се класираме в класната стая около 8:15. Вече бях видял списъка със студенти и знаех,че повечето са китайци. Имаше и двама-трима европейци, както и цяла група студенти от Тайланд. И ако си мислите,че китайските имена са трудни, какво ше кажете за тези тайландски имена:

Charoenkijchanchai Chonlathit

Phuvichayakarn Natthavipa

Poolchaivilaisak Sasi

и не на последно място

Ajchariyakulporn Thanutporn

 

За щастие се оказа,че самите студенти осъзнават колко са трудни имената им, затова всеки си беше измислил кратък вариант на името. Например последната дама (името е женско) се беше прекръстила просто на Пом.

 

От самото начало бях предупреден,че китайските студенти имат проблеми с комуникацията на английски. Английският и китайският са коренно различни и за тях е също толкова трудно да научат един индоевропейски език, както за нас е да научим китайски. Китайците насичат английските думи на срички и ги изговарят с различна тоналност. За да ги разбереш,трябва да слушаш и да ги помолиш да говорят малко по-високо. За щастие се оказа,че разбирането е на добро ниво. С помощта на две-три кафета успях да се преборя с часовата разлика и лекциите минаха чудесно.

 

После се настаних в нов хотел, който се оказа много по-добър от „бутиковия“. Много ме впечатли,че в хотела няма етажи 4 и 13. Тези бутони просто ги няма на таблото на асансьора. Оказа се,че на китайски числото 4 символизира смърт, а 13 го махнали заради западните туристи. Освен това в много хотели слагат цифрата „8“ пред номера на стаята,защото осмицата носи късмет. В бутиковия хотел обитавах безпрозоречната стая номер 8253. Китайците определено са най-суеверния народ на света.

 

Вечерта пак отидох към мола за нова порция пикантна манджа и на разузнавателна обиколка из магазините. Първо потърсих мобилни телефони,но цените се оказаха същите,както в Европа,че дори и по-високи. Влязох и в китайския клон на Карфур, отлично зареден и добре уреден магазин. Първият щанд,който се натика под носа ми, беше този на Haagen Dasz. На вас оставам да прецените,дали това бе случайност. Оказа се обаче,че и в магазините тези сладоледи са ужасно скъпи, реално 25 лева за половинлитрова опаковка! Освен това предлаганите сортове са странни за европекските вкусове. Слодалолед зелен чай и чай с мляко...май ще пропусна.

 

Реших,че е време да се оттегля и да започна блога си. А и на следващия ден ме очакваше първия реален сблъсък с Шанхай.