Възстановихме сили, доколкото можахме, и привечер решихме да изследваме по-подробно центъра на Бангкок и многобройните пазари. Улиците на града са натоварени дори и вечер и да се пресекат си е живо приключение, но тайландците хитро са направили надлези на всеки 100-200 метра, за да оставят някакъв спортен шанс за оцеляване и на пешеходците. Оказа се,че многобройните молове са затворени след 19:00, но външните пазари работят с пълна сила. Това е може би най-интересната част от Бангкок: стотици индивидуални сергии, които продават всичко от евтини китайски дрънкулки до пържени скакалци. Кулинарните изкушения са наистина много, но е по-разумно да бъдат избегнати. Просто стандартите за хигиена са много далеч от европейските: суровата храна весело се излага на елементите и любопитните гладни насекоми, преди да бъде приготвена. Затова погледахме, опитахме се да познаем коя сергия какво продава (не винаги успешно), поцъкахме и накрая отидохме да вечеряме в прилично изглеждащ ресторант.

             Постепенно стигнахме до комплекс от наистина лъскави молове,които все още работеха. Те по нищо не се различават от луксозните си събратя навсякъде по света и предлагат всички луксозни марки, за които можете да се сетите. Там обаче се сблъскахме с едно интересно явления. За разлика от китайците, например, тайландците явно много си падат по Коледа. Навсякъде тропическите дървета са накичени с гирлянди и коледни звезди, а по ниши в улиците има цели композиции с Дядо Коледа, Рудолфи и ангелчета. Доста нетипично за отявлени будисти, ще кажете. Да, ама икономиката разчита много на туристите, а те си искат Коледата. Освен това е забавно. Затова пред комплексът молове са направили нещо като коледен тематичен пазар с невероятно високи елхи, лабиринти, люлки и други забавления. Местните се кикотеха неистово и явно купонът вървеше с пълна сила на фона на „Джингъл белс“ и други коледни класики. С Ели се позабавлявахме да наблюдаваме една млада влюбена двойка. Момчето беше спретнато и доста кльощаво, а дамата на сърцето му беше силно изявен Рубенсов тип и беше облечена в класическо азиатско шарено. Та въпросната дама се изтягаше в най-различни съблазнителни пози, а кавалерът я щракаше с масивен фотоапарат. След всяка снимка покорно търчеше при нея, а тя намръщено разглеждаше резултата на дисплея. Понякога му се усмихваше одобрително, но повечето пъти му извикваше две-три сърдити срички и той с подвита опашка отиваше за втори дубъл. Неведоми са пътищата на любовта.

             Прибрахме се в хотела по един от издигнатите над пътя тунели. Вътре се озовахме в една великолепна арт инсталация. В продължение на целия тунел се носеше великолепна техномузика от скрити висококачествени говорители, а в тон с музиката пулсираха светлини. Не знам кой е авторът на инсталацията, но определено се е справил добре и вдигаше нивото на тайландската Коледа. С лека танцова стъпка в ритъма на музиката се добрахме до хотела и се проснахме на леглото за заслужен отдих. На следващата вечер ни очакваше дълъг полет.

              Но ако сте решили,че сме пропилели последния ден в излежаване край басейна, явно не сте ни опознали добре. На сутринта повикахме такси и се отправихме към салон за тайландски масаж-просто нямаше начин да не го пробваме в оригиналния му вариант. Таксиметровият шофьор подозрително приличаше на софийският му събрат, който ме беше карал до летището в София при последното ми прибиране в България. Имаше същият мургав тен, лека логорея и тенденция да избира по-дългите пътища към целта. За сметка на това поне знаеше къде приблизително се намира салона и не ни помпаше сметката. Всъщност пломбата на зъба ми, която поставих в Китай, избра точно този момент да си отиде и аз сериозно се депресирах,замисляйки се за неизбежните нови посещения до зъболекаря. За да отвлека мислите си от този проблем,се загледах внимателно в хората и сградите наоколо. Никой не изглеждаше особено щастлив или нещастен, нито пък забързан или флегматичен. Имам чувството, че тайландците просто приемат кармата си такава,каквато е. Явно бедността в страната на места е ужасна – четох истории за семейства от Северен Тайланд,които продават малолетните си дъщери за проституция. Но нали така са наредили висшите сили. Кралят си е крал, монасите винаги са си били там, бедността едва ли може да изчезне, така че защо да се морим. И всичко е,както си е било и преди.

               Студиото за масаж се оказа много приятна къща в средата на тучна ливада. Беше ни я горещо препоръчала Нид и каза непременно да кажем,че тя ни праща. Ако имах по-цинично мислене,щях да кажа,че е получила комисион. Аз обаче наивно вярвам,че просто е искала да ни помогне. Все пак препоръката и се оказа добра. Салонът беше класно заведение, много чисто и елегантно обзаведено. Самият масаж по нищо не се отличаваше от тайландските масажи,които сме пробвали в Европа, но значително ни освежи. После се оказа,че в хотелът има още по-хубаво студио за масаж, но поне се разходихме. Остатъкът от деня прекарахме по план край басейна на хотела, излагайки бледите си европейски тела в опит да попием малко Витамин Д от слънчевите лъчи. Басейнът всъщност се намира на осмия етаж и предоставя уникалната възможност човек да се плацика в топлата вода, докато на 50 метра под него се точи анакондата на безумния банкгокски трафик. 

                Тайланд определено е от страните,на които си заслужава да се посвети повече време. Човек през цялото време усеща,че някъде там,под маската за пред туристите, има една друга истинска цивилизация със своите си проблеми и надежди. И хората се опитват да ги решават без да генерират излишна злоба и агресия. Дано успеят.