Още преди да замина за Китай бях твърдо решил да използвам случая да пообиколя Азия. Така де, почти два месеца в леговището на Дракона и да не го изследвам...няма такива филми! Затова отворих картата на Далечния Изток и започнах да отбелязвам възможни дестинации. Да видим Ангкор Ват в Камбоджа ни е стара семейна мечта и реших да не пропускам възможността и да заведа Ели дотам. А да не посетим Южна Корея при положение, че е на по-малко от два часа път със самолет от Шанхай си е направо недопустимо. Ей го къде е, през залива...

 

Оставаше само въпросът дали да летим поотделно до тези дестинации или да ги комбинираме. И двете възможности си имаха своите финансови и логистични предимства и недостатъци. Накрая реших да избера в зависимост от това как можем да летим до Сием Рийп/Ангкор Ват (полети до Корея има много). Камбоджа си е на над 3000 километра от Шанхай, затова е важно да се пътува комфортно. Първата опция беше да летим директно за 4 часа с China Eastern, а втората да летим с Korean Air до Сеул, да останем там два дни и после да летим до Сием Рийп/Ангкор Ват като на връщане пак летим през Сеул. И двете опции бяха на абсолютно еднаква цена, но втората означаваше 3 часа повече във въздуха, защото Сеул е в противоположна посока от Сием Рийп спрямо Шанхай. Колебах се почти ден без да натисна „Купи билетите“, когато реших да проверя репутацията на различните компании в Интернет. Korean Air си е чудесна авиолиния с изпитано обслужване и самолети, докато оценките за China Eastern бяха от типа „Авиолиния от ада“ и „Никога повече с тези мошеници!“. Това силно наклони везните в полза на комбинирания вариант с Korean Air и веднага купих билетите за полет през Сеул. Всъщност докато пиша тези слова съм в самолета на път от Сеул към Сием Рийп и си пийвам чудесно чилийско червено вино. Май съм направил правилния избор.

 

Така че една събота се запътихме към летището веднага след лекциите ми и отпрашихме към Сеул. За съжаление Ели се беше разболяла предишния ден и двучасовият полет с нищо не помогна за подобряване на състоянието й. Тя обаче е изпитан боец и направи всичко възможно да се справи със ситуацията без да мрънка, поглъщайки всякакви китайски хапове и илачи. Аз се чувствах доста виновен, защото бях изкарал точно същата настинка няколко дни преди това и явно я бях заразил. Криво-ляво изкарахме полета до Сеул и кацнахме на по-старото летище Гимпо. То обаче си е много модерно съоръжение и е чисто като операционна зала. По-късно щяхме да разберем,че перфектната чистота е норма навсякъде в Корея, особено ако човек гледа през призмата на китайската реалност. Всъщност бих казал, че изтъркването до блясък е почти като това в Германия. Почти.

 

Още с първите стъпки на корейска земя започнахме да трупаме впечатления. Всичко е не само безукорно чисто, но и много практично и умно направено. Например на масата, където се попълват документи за влизане в страната, бяха оставени на специална верижка три чифта очила с различни отбелязани на тях диоптри като улеснение на далекогледи шемети, които евентуално са си забравили оптичните приспособления или не искат да ровят в чантите. После отидох да изтегля пари (без тях е трудно) от банкомата. Предишния ден бях пробвал да изтегля юани от три банкомата в Шанхай. Въпреки че опитах с две кредитни и една дебитна карта, китайските машини упорито отказваха да се разделят с кеша си. В Корея всичко проработи от раз без машината да каже „мрън“ и така се сдобих с корейски вони (1 Евро е около 1250 вона). Впечатлението, че всичко е много функционално и работи добре се затвърди и когато купувахме билети за метрото. Системата е гениално елементарна: отиваш на автомат, натискаш копче “English”, избираш спирката, плащаш и получаваш билет.Самото метро е едно от най-добрите, на които съм се возил досега. Влаковете са удобни и широки и минават начесто. Мрежата е обширна и достига практически навсякъде. Спирките са големи, но много логично построени. Всичко е перфектно обозначено с табели и електронни екрани на английски и нито веднъж не се объркахме накъде да тръгнем. Образец! (Данче,записвай си!)