Взехме си довиждане с Порт Дъглас с голяма доза съжаление, тъй като Куинсленд е наистина уникално място, колкото и да се е изтъркало напоследък това прилагателно в българския език. От летището се натоварихме на машината на Кантас, австралийския национален авиопревозвач, с за Мелбърн. Бях чувал, че Кантас са много добра авиокомпания и наистина се оказа така. Самолетите са много комфортни с предостатъчно място за краката на пътниците, а обслужването не е много по-различно от това на Сингапурските авиолинии. Самото пътуване от Кеърнс до Мелбърн е три часа и половина, което може да ви даде известна представа за размерите на Австралия. През цялото време пейзажът под крилете на самолета с отличителното скачащо кенгуру на тях не се смени – червена земя с рехава растителност тук-таме. Вътрешността на Австралия е почти ненаселена, а градовете са концентрирани по крайбрежието, където има повече вода и препитание. 
На летището получих СМС от шофьора на таксито ни: „Чакам ви на пояса за багажа!“ Оказа се, че на летището багажът излиза директно до стоянката за таксита. Попитах шофьора ни дали няма опасност някой просто да вземе куфара ти и да си тръгне, а той се усмихна:
-    Всичко се наблюдава, няма такава опасност!
Не останах с точно такова впечатление, но така или иначе получихме багажа си в пълен комплект.

 

        Самият Мелбърн ни посрещна с чудесно време и температура от 27 С, която се оказа нетипично висока за сезона. Първите впечатления от града бяха за приятни сгради и широки, спретнати улици. Бях взел хотел в самия център, защото не ми се искаше да обикаляме много – все пак е голям град с над 4 милиона души население. По пътя се разговорихме с шофьора на таксито и той ни попита къде живеем.
- Във Виена, Австрия. – отговорихме ние.
- Ооо, Виена – провлачи той с типичния австралийски акцент и после добави с немалка доза уважение – знам, знам. Вие сте Номер Едно град за живеене в света, нали? Трябва да ви настигнем.
Не знам дали ще успеят да настигнат Виена скоро, но определено са на прав път. Управата на града явно мисли непрекъснато как да го направи по-приятно място за живот. Например трамваите, които кръстосват обширния център, са напълно безплатни, примамвайки ви да оставите колата си и да ги ползвате. Има обширни пешеходни зони, много музеи и активности. Интересното е, че няма метро, но за сметка на това в самия център на града има голяма, много красива гара и влаковете достигат навсякъде.

         Хотелът ни се казваше „Съкровищницата на Колинс“, като Колинс е всъщност улицата, на която се намира. Бях го избрал заради високите оценки и наистина се оказа така – хотелът си е истинско съкровище. Стаите ни бяха по 40 квадратни метра с кухня и всички удобства, като дори имаше и пералня, това безценно помагало на пътешественика. Телевизорът се въртеше във всички посоки и на него човек може да гледа дори Нетфликс. Закуската беше великолепна, а гостите на Съкровищницата дори могат да си похапват от специален бюфет и по друго време на деня. Самият интериор на хотела също е много интересен, тъй като в сградата навремето се е помещавала банка и човек може да отгатне къде във фоайето и бара на хотела са били банковите гишета. И цялата тази красота се намира в самото сърце на Мелбърн, а самата улица Колинс е нещо като виенската Кертнерщрасе, макар и не пешеходна.

​

         Докато за повечето градове и природни забележителности се бях приготвял сам, то за изследването на Мелбърн имахме безценен помощник. Нашата приятелка Ваня беше прекарала там покрай работата си повече от година и се беше върнала в България само няколко месеца преди нашето заминаване. Явно се беше влюбила в този град – не е трудно човек да разбере защо – и, когато я помолих за съвет, ми изпрати цял разказ с най-подробни указания къде да идем и какво да правим. Буквално ни каза накъде да тръгнем от самия хотел, в кои заведения да идем и как да оптимизираме програмата. Тези съвети се оказаха наистина много полезни, за което безкрайно и благодарим.
    

         Въоръжени с това знание, веднага оставихме куфарите и се втурнахме навън с изследователска страст. Докато се придвижим по луксозните улици около хотела до брега на река Яра започна да се спуска мек виолетов мрак. Мелбърн пулсира с ритъма на речната променада, която сякаш е в средата на на всичко. От едната страна е финансовият квартал, а от другата търговските улици и градата. Интересното е, че на снимки гледката сякаш не изглежда чак толкова впечатляваща, колкото е в действителност. Контурите на впечатляващите сгради се очертават рязко на фона на вечерното южно небе, а светлините на реката примамващо ви насочват към разположените в самата нея и по брега и заведения. Вече изгладнели се пльоснахме в едно от тях на по чаша червено вино и пържола и, докато реката тихо шумеше под краката ни, гледахме как тече животът наоколо. Хората са спокойни, усмихнати и сякаш не бързат за никъде. Ако това е австралийският начин, то той много ми допада.