Вървейки към паркинга видяхме двойка младоженци да правят официални снимки до едно мостче. Бяха облечени в красиви копринени кафяви костюми и изглеждаха много щастливи, затова тайничко ги снимахме и ние. Мао Да каза, че в Камбоджа сватбата е сериозно мероприятие. От гостите се очаква да направят подаръци в размер на поне $ 50, което си е половин месечна заплата. Всеки подарък се записва надлежно. „Леле, а в следващите месеци всичките ми приятели са решили да се женят!“ – каза Мао Да и се ухили. „Явно ще се налага да работя извънредно!“

           След като изпълнихме задължителната програма от храмове, се впуснахме във волната от пазаруване, шляене из Сием Рийп и пълно разложение около басейна в хотела. Мао Да ни заведе до няколко класни магазина за антики и сувенири. В Камбоджа е доста добре развита индустрията за сребро. Украшенията обаче са доста груби и масова изработка, така че не си купихме нищо. Виж, в един магазин за антики се замислихме сериозно. Харесахме една великолепна статуетка на младо момиче, което прикрива с ръка смеха си. Цената не беше малка, но поносима, и магазинът се кълнеше,че ще ни я доставят без проблеми в Европа със сертификат за произход и всички необходими митнически документи. Преценихме „за“ и „против“ и накрая решихме, че рисковете са твърде много и че разходите по придобиването на статуетката може силно да нараснат, затова се отказахме. Може би най-красивият спомен от Камбоджа всъщност купихме още първия ден. На една полянка между храмовете беше седнало около двадесетгодишно момче и рисуваше. Беше облечен в стилна фланелка на Арсенал и ръцете му се движеха с феноменална скорост. Личеше си, че прави заучени мотиви от слонове, храмове и други такива за туристите, но рисунъкът му беше просто феноменално добър. Ако това момче го бяха обучавали в някоя италианска академия, щеше да стане знаменитост от поне европейско ниво. Та от него си купихме три картини на съвсем не ниска за Камбоджа цена – явно момчето добре осъзнаваше, че е майстор. Но определено си заслужаваше.

          Самолетът ни за Сеул беше точно в полунощ на третия ден. До летището ни закара с кола на хотела момче, подобно на Мао Да. Момчето говореше добър английски и явно беше много интелигентно. Разказа ни за политическата ситуация в Камбоджа, за кралят им и за това как Камбоджанската Народна Партия е окупирала властта, като фалшифицира избори и гони опозицията с фалшиви обвинения. „Месец преди изборите почват да обикалят и да обещават, а после – все едно нищо не е било!“ – обясни ни шофьорът. „Мамка му, това ни е познато отнякъде!“- пък си казахме ние. Искрено му пожелахме всичко най-хубаво и се гмурнахме в летището. На гишето за паспортна проверка нямаше опашка; само един подозрително гледащ чичко в униформа. Погледна ни документите и попита:

- Не сте си попълнили изходната карта. Но мога аз да ви я попълня – срещу малък бакшиш...

Е как да не я обичаш тая страна?