Първите впечатления от храмовете отдалеч са за множество от хора, полазили сив каменен мравуняк. Когато човек се приближи и може да види детайлите, из които се катерят туристите, става ясно,че в средата на практически всеки храм има кула (прасат), която в космологията хиндуизма символизира планината на боговете. Кулите са заобиколени от множество коридори,балюстради и нашарени с фрески стени. Пред Ангкор Ват има и дълга почти километър и широка стотина метра водна преграда. А до Ангкор Том има цяла огромна тераса, украсена с десетки фигури на слонове. Разбира се, предприемчивите съвременни камбоджанци използват тази площадка като началото на разходка със слонове за желаещите туристи.

          Понеже през 2011а година имахме шанса да видим Чичен Ица на полуостров Юкатан в Мексико, сравненията между тези строени горе-долу по едно и също време мегаградове на античността са неизбежни. И двата са удивително големи и добре запазени, и в двата символизмът и симетрията играят много голямо значение. Сградите в Чичен Ица обаче са правени да внушават страх в сърцата на хората. Статуите са красиви,но ужасяващи, а стените са украсени с черепи и барелефи на екзекутирани пленници. В Ангкор човек може да се потопи в хармонията и миролюбието на будизма. В тази чудесна религия просто липсва агресия. Не че кхмерските владетели не са обичали да се фукат с мощта на войските си. Тук-таме се виждат изображения на войни, но и те като че ли са леко насмешливи към суетата на всичко това.

         Много ще е трудно да ви разкажа за всеки храм поотделно, защото,честно казано, е много трудно да се запомнят имената на места, които толкова си приличат. За експертите са очевидни разликите в скулптурата и архитектурата, но за нашите аматьорски очи нещата след третия видян храм определено започнаха да се сливат в едно общо впечатление. Просто комплексът е наистина огромен –говорим за обща площ от близо 1000 квадратни километра! Навсякъде има какво да се види. Имайки предвид ужасният климат на джунглата, множеството нашествия и гражданските войни в Камбоджа храмовете и статуите около тях са удивително добре запазени. Строителният материал на древните кхмери е тухлата, скрепена с мазилка от варовик и сок от лиани, и явно тази рецепта работи отлично.

        Между два храма спряхме да похапнем в един местен ресторант. Оказа се туристическо капанче със съответните цени,но и нелоша храна. Трябва да спомена, че в Камбоджа доларът е цар. Не че няма местна валута, но камбоджанският риел се използва само за връщане на дребно ресто. Всички цени са в долари, банкоматите също дават долари. Обаче трябва да внимавате с какви банкноти разполагате. В ресторантчето исках да платя с една леко скъсана банкнота и отказаха да я приемат. Аргументът беше, че в банката взимали само чисто нови банкноти. Добре,че си носех една двайсетачка като резерва. Иначе камбоджанската кухня е много приятна и леко напомня индонезийската. Ресторантът в хотела ни беше толкова добър,че реално и не потърсихме друг.

        Докато ние похапвахме, нашият камбоджански Вергилий си беше опънал хамак в сянката на няколко дървета и сладко си бъбреше с други тук-тукари (аз така им казвам на тези,които карат моторчетата). Явно тук всеки използва и най-малката възможност да консервира енергия, защото иначе душманският климат изпива всяко останало желание за движение и работа. А Мао Да ни трябваше в отлична форма, за да ни заведе в Ангкор Ват. Този символ на Камбоджа (кулите на храма ги има на националното знаме) се шири на площ повече от 820 000 кв.м. и представлява квадрат, очертан от покрити галерии. Около него има втори квадрат, но от вода.До галериите се стига по дълга няколкостотин метра пътека-мост, покрита с каменни плочи. В средата на квадрата се намира самият храм с неговите кули. Още има спорове какво точно е представлявал Ангкор Ват. Някои смятат, че е бил погребален храм на неговия строител Суряварман Втори, но за това няма ясни доказателства. По принцип храмът е посветен на бог Вишну,чиито барелефи там са многобройни. Разбира се, за да видите каквото и да е трябва да се сръгате безмилостно с ордите туристи, щъкащи наоколо. Може би най-интересният барелеф е този на бог Вишну, който бие океана от мляко. Историята е дълга и протяжна като индийски сериал, но с две думи боговете и демоните се съюзили под водачеството на върховния бог Вишну да бият океан от мляко, за да изкарат като каймак Нектара на Безсмъртието (пустото му безсмъртие-даже и боговете го преследват!). За целта завързали огромна змия около една планина, потопили я в океана и почнали да дърпат напред-назад – демоните откъм главата, а боговете откъм опашката, защото така ги подучил Вишну. Да, ама демоните се отровили от изпаренията от устата на влечугото и си загубили силиците, а боговете успели да ги победят в последвалото меле. Както виждате, подлостта е присъща на всички.