След студът в Пекин и Шанхай Бангкок ни посрещна с познатата ни от Камбоджа весела,титанична жега. Поне на пръв поглед градът се оказа доста различен от представите ми. Стандартни бетонни пътища, неугледни сгради и неизбежните японски коли. Колкото повече наближавахме центърът обаче, толкова по-интересно ставаше. Всъщност класически градски център в Бангкок май няма. Има струпвания на шопинг молове и няколко по-широки улици, но не и ясно обособена пешеходна зона. Хотелът ни се оказа в една улица близо до няколко шопинг мола и,най-важното,на 50 метра от метрото. Всъщност в Бангкок две няколко различни системи за релсов обществен транспорт. Тази,която ползвахме ние, се нарича “Skyrail” и е издигнат над земята монорейл. Другата си е класическо подземно метро. И двете обаче имат само по 2-3 линии и картите им, сравнени с чудовищните спагетовидни разклонения на подземния превоз в Шанхай и Токио, приличат по-скоро на няколко солети,изпуснати от небрежно дете. Skyrail-ът обаче си функционира добре, лесен е за ползване с неизбежната дневна карта и, най-важното, е климатизиран!

               Както винаги, прекарах немалко минути в избор на хотел и това се отплати. Хотелът ни Sivatel беше не само в центъра, но и заемаше няколко етажа на върха на висока сграда. Това ни даваше страхотна гледка към центърa на града плюс перфектна изолация от шума долу, който се долавяше само като леко жужене. Освен това хотелската стая беше по-скоро апартамент от поне 50 квадратни метра. Вярно, обазавеждането беше леко поовехтяло и тук-таме имаше прах, но какво пък толкова... За сметка на това закуската беше перфектна, което си е важно за стари чревоугодници като нас.

                Мислехме да прекараме първата вечер в Бангкок в изследване на околността на хотела, но си направихме сметките без кръчмаря. Кръчмарят в случая се оказа стомашен вирус, който повали Ели. Явно си го мъкнеше от прочутия със „стерилността“ си Шанхай, защото се оплакваше още от самолета. Една от наистина добрите идеи, когато пътувате, е да си носите аптечка с всички възможни лекарства, за които се сетите. Аз винаги си взимам минимум Аспирин С, прахчета против настинка, болкоуспокояващи, хапчета против алергии и срещу стомашни разстройства. Така багажът ви става съвсем малко по-тежък, но не ви се налага да обикаляте по местните аптеки и да питате за лекарства,чиито местни имена не знаете. Та Ели взе хапчета, подложихме я на строга диета без сладолед и зачакахме да се оправи.

На следващия ден обаче тя все още се чувстваше твърде слаба и реши да пази леглото, затова се наложи сам да се отправя на изследователска мисия. Тя ме отведе към къщата на Джим Томпсън. Както можете да се досетите от името, въпросният господин е бил американец. Бил е много колоритен и харизматичен човек,който в рамките на службата си за американските тайни служби по време на и след Втората Световна Война попада в Тайланд. Влюбва се лудо в тази страна и решава да възроди местната копринена индустрия. Това го прави много богат човек и той инвестира част от богатството си в нещо като къща-музей на тайландското културно наследство. Самият Джим Томпсън изчезва през 1967а година в Малайзия. И до ден-днешен не е известно какво е станало с него като някои от теориите на конспирацията са,че е бил убит заради връзките си с ЦРУ или че е бил изяден от тигри. Каквото и да му се е случило, очевидно е бил забележителен човек.

               Това си личи,когато човек види какво е оставил след себе си. Самата къща е нещо като комплекс от шест по-малки къщи на два етажа и е направена от тиково дърво. Пред къщата ви посреща много красива тайландка,която символично обработва коприна. От време на време я обхваща вдъхновение, скача и се впуска в танци. После си сяда на земята, усмихва се енигматично и пак се заема с коприната. Наблюдавах я десетина минути, докато чаках за обиколката на къщата. През това време успях да разгледам и магазина, в който има наистина великолепни дрехи във феноменални цветове. За съжаление и цените са подобаващи. През това време се събра и солидна група туристи от най-различни националности за разглеждане на къщата. Екскурзоводката беше усмихната тайландка – тия хора не спират да се усмихват,явно им е в кръвта. Тя ни показа стаите със страхотни дърворезбовани стени и тавани. Тайландските къщи са се конструирали без да се забива нито един пирон. Те просто са сглобени от дървени плоскости, които лесно могат да се разглобят. После се товарят на шлеп и се транспортират до ново място,където къщата пак се сглобява. Праговете са вдигнати, за да държат плоскостите заедно.