Винаги съм искал да отида до Австралия, и май не съм единствен с това желание. И не заради кенгурутата, коалите, музиката на AC DC и Men at Work и това да видиш как се хвърля бумеранг, а заради копнежа по нещо, което е толкова далеч географски и все пак толкова близо до културата на Европа. Добре де, кенгурутата и коалите също имат своето влияние. Много ме впечатли и книгата на Бил Брайсън “Down under”. След като я прочете, на човек просто му иде да зареже всичко, да ипотекира къщата, да уведоми тъщата, че скоро няма да се видите и да почне да събира куфарите с цел емиграция.

​

               Та си знаех, че няма начин и трябва да отидем до там. Оставаха два малки проблема: за колко време и по какъв маршрут. Антиподът е толкова далеч, че просто не си струва човек да бие толкова път за по-малко от три седмици. Цял месец отпуска обаче е трудно да се вземе, затова се спряхме на компромисните три седмици и половина. После започнах да си мисля „добре де, Нова Зеландия изглежда близко до Австралия, а кога друг път ще се вдигнем дотам? Дали да не я включим и нея?? Тъкмо ще видим дали има разлика между двете страни...“ Та така, тайно и полека, се оформи идеята за комбинирано пътуване между Австралия и Нова Зеландия. Почти от самото начало имахме идеята да комбинираме самолетни полети с круиз, тъй като тази комбинация сработи отлично в пътуването ни до Япония през 2014 година. Човек се изморява доста от емоции и ходене през първите десетина дни на пътуването и, качвайки се на кораб след това, има възможността не само да види нови неща, но и да презареди батериите.

​

               Тъй като винаги сам организирам пътуванията си, се захванах с подготовката доста по-рано от обикновено, осем месеца преди заминаването. Това се оказа мъдър ход, защото да планираш 23 дневно пътуване с три различни вида транспорт, трансфери от летища, екскурзии, хотели и тъй нататък си е Сизифов труд. Справите ли се обаче с него ще можете да спестите около 50 % от цената на подобна „стандартна“ екскурзия с туристическа фирма. Освен това ще имате преимуществото сами да сте избрали какво, къде и кога да видите, както и гъвкавостта да променяте плановете си. Задачата обаче никак не е лесна и напомня пъзел с пет измерения: време, място, продължителност, начин и цена. Всяко едно от тези измерения има своите ограничения и неизменно води до промени в другите. Задачата на организатора е да намери онова решение, при което всички показатели са оптимизирани.Та запретнах ръкави и започнах да правя различни комбинации, варирайки горните параметри. Първо трябваше да решим как да оптимизираме времето, без да се убиваме от път. Затова решихме да спрем за два дни в Сингапур на отиване и в Оуклънд на връщане. Освен това взехме нощен полет между Сингапур и Австралия, спестявайки една нощувка. Именно поради ограничението във времето решихме да не ходим в Айерс Рок. Всички казват, че скалата е страхотна, но се намира в пустинния център на Австралия и до нея се стига трудно и бавно. Освен това вече бяхме решили кои са основните забележителности, които искаме да видим, и те по нищо не отстъпваха на скалата. В крайна сметка решихме да разделим времето горе-долу по равно между Австралия и Нова Зеландия. После трябваше да решим какъв круиз да вземем: еднопосочен между Австралия и Нова Зеландия или такъв, който обикаля новозеландските острови и ни връща обратно до Австралия. Тук еднопосочния круиз победи, защото не искахме да губим допълнителни три дни в плаване. Така се оформи планът на пътуването: Виена - Сингапур – Кеърнс – Мелбърн – Сидни – круиз –южен остров на Нова Зеландия – Оуклънд – Сингапур – Виена. Взехме самолетни билети със Сингапурските авиолинии не само защото имахме спиране в града-държава, но и защото бяхме летели с тях и знаехме, че са една от най-добрите авиокомпании в света. Датите на пътуванията бяха определени от круиза, който резервирахме. С него нещата стояха просто – имаше само една дата на круиз, отиващ от Сидни до Нова Зеландия.

​

                 Като втора стъпка планирах всичките екскурзии, на които искахме да отидем. Тук трябваше да изберем не само къде да отидем, но и дали да вземем индивидуални или групови екскурзии, а след това да решим с коя фирма да го направим. Проучих отзивите за различните фирми и дори успях да се свържа с хора, пътували с тях и да им задам въпроси. Вече направили избора, започнах да отмятам една по една резервациите. Така подходих и с хотелите. Накрая започнах да оглеждам фините детайли: кои музеи да видим, в кои ресторанти да ядем, какви дрехи да вземем, ваксинации, визи и други такива времепоглъщащи занимания. По тези и останалите параметри трябваше и сериозна координация с нашите спътници. Тук е мястото да отбележа, че пътувахме в компанията на нашите верни приятели Диди и Иво. С тях не само сме пътували къде ли не (може би си спомняте приключенията ни в Китай), но и сме на една възраст и на един акъл. След това пътуване Диди си спечели званието „Капитан Кук“, но защо – ще разберете по-късно.