Голямо плюскане и златни Буди

               Бях резервирал места в ресторант „Рок“, за когото бях чел отлични отзиви в Интернет. Ресторантът се намира в една от моногобройните улички на квартал Сукхумвит. Слязохме от метрото и се опитахме да намерим въпросната уличка. След известно лутане решихме да хванем такси. За ваше сведение тайландските таксиметрови шофьори са овладели до съвършенство изкуството да изстискат и последния бат от невинния турист. Та въпросният индивид поиска 200 бата, превози ни на двеста метра и победоносно се ухили. Платих му с основателното чувство,че сме прецакани. Чувството се засили още повече,когато се оказа,че не това е адресът. Водени от навигацията на телефона се насочихме към лелеяната манджа. Пътят ни минаваше през един явно класен район на Бангкок, съдейки по интересните къщи и жилищни кооперации наоколо. Както в Япония и Китай и тук навсякъде висят снопове от жици – картина, която би докарала сърдечен удар на всеки уважаващ себе си германски инженер. Ресторантът се оказа много малко, но изключително приятно местенце, обзаведено изцяло от камък (оттам и името). В началото бяхме само ние, но постепенно дойдоха и други хора – предимно туристи. Бяхме обслужени от мениджъра и сервитьор Райън, рижав американец от Бостън. Бил готвач в САЩ, но дошъл в Тайланд за кулинарно и всякакво друго просветление и останал за постоянно. Явно просветлението го беше ударило здраво, защото храната беше просто великолепна. Поръчах си любимата Том Ям супа и я излапах за секунди – беше пикантна, но точно колкото трябва. Преди това обаче се наложи да си поръчам коктейл с великолепното име „моята бивша зла китайска тъща“. Попитах Райън за произхода на името и той ми обясни,че собственикът на ресторанта бил женен за китайка, чиято майка била много, как да го кажем, темпераментна. След като се развел, собственикът добавил „бивша“ в името на коктейла. Обещах на Райън да оставя отлични отзиви за ресторанта и, клатушкайки се, се отправихме към метрото. На другия ден ни очакваше тежка програма.

              На следващата сутрин във фоайето се срещнахме с нашата екскурзоводка Нид, която с квадратното си лице и скосени очи не приличаше много на тайландка. Оказа се,че има в родословието си и китайски предци, както и такива от племената в Северен Тайланд. Нид говореше английски със сравнително ограничен речник, но доста разбираемо. Настани ни в неизбежната климатизирана Тойота, карана от невъзмутим индивид с каменно лице, който леко напомняше на Тоширо Мифуне. Той плавно потегли с Тойотата и се гмурнахме в зловещия бангкокски трафик. Първата ни спирка беше Ват Траймит, или Храмът на Златния Буда. Будистките храмове (или Ват на тайландски) наистина много си приличат един с друг – всички са шарени до степен да те заболят очите и са построени по общо взето един и същи модел. В дворовете им има камбановидни постройки с различна височина, наречени „ступа“. В тези постройки се пазят различни реликви. Покривите на самите храмове пък са на слоеве, които се припокриват – обикновено два или три, но в случая с някои кралски храмове и до четири. Всичко това е резбовано,оцветено и покрито с много,много злато. Освен традиционните будистки мотиви човек може да забележи и Хиндуистки божества като четириръкия Вишну, хибридът от човек и птица Гаруда, полуслонът Ганеш и Шива, който надцаква Вишну с цели осем ръце! Въобще човек не може да не се замисли какво точно са пушили индийците, когато са записвали космологията си.

               Изкатерихме се по множеството стълби към храма, събухме чинно обувките си и влязохме. Вътре ни очакваше триметрова жълтеникава статуя на Буда, седнал със скръстени крака и докосващ земята с дясната си ръка. Нид ни разказа за различните пози, в които се изобразява божеството. Всяка поза има специфично име и значение – например тази на Златния Буда означава „призоваващ Земята да бъде свидетел“ и е символ на просветлението на Буда. Когато е полегнал на дясната си ръка пък, това означава „нирвана“. Когато дланта на дясната му ръка е насочена към зрителя, то значи той ви защитава от злото. Въобще всичко е изпълнено със символизъм, който може да се разбере едва след сълго общуване с тази религия.

               Трябва да си призная, че когато погледнах статуята за пръв път ми се видя доста обикновена. „Пак са изляли една кофа златна боя отгоре!“ – помислих си. После осъзнах, че гледам статуя от масивно злато. Висока е почти четири метра и тежи пет и половина тона! Тялото на статуята е от 10 каратово злато, от брадичката до челото е 19 каратово, а 45 килограмовият сегмент на косата и кока са си чист жълт метал. Общата стойност само на метала се изчислява на около 250 милиона долара. Унесен от миризмата на тамяна и мантрите на двама будистки монаси наблизо, затворих очи и си представих как отряд нашенци, въоръжени с ножовки, атакуват статуята като скакалци. После се отърсих от видението, плюх в пазва против уроки,  потопих лотосово цвете в купа с вода отвън и се потупах с него по главата за късмет.