В двора пред храма имаше, както може да се очаква, стълпотворение от продавачи на всякаква кинкалерия. Един от тях беше особено настойчив в опитите си да ни пробута някакви значки. Понечих да го отпръткам надалеч, но Нид ми каза да погледна значките. О чудо – предприемчивият индивид беше успял да направи значки с моя образ и този на Ели. Даже беше успял да ни хване много добре и да сложи облачета във формата на сърчица над главите ни! Замаян от този сърцераздирателен елемент,започнах да се пазаря с него. Той искаше възмутителната сума от 5 евро на парче, но,след като изтъкнах логичният аргумент,че няма за какво друго повече да му послужат, накрая ги купих общо за 4.

            Допълзяхме някак до колата и поехме подадените ни от шофьора леденостудени шишета с вода. Такива раздават навсякъде в Тайланд и обикновено са част от цената на билета за храмове и други забележителности. Друг начин за оцеляване просто няма. Тялото трябва да се поддържа добре хидрирано в захлупващата жега, иначе човек скоро почва да се чувства като зеленчук в тенджера под налягане. Но и със студената вода трябва да се внимава, за да не се простудиш... Въобще в топлите азиатски страни е много по-лесно да се простуди човек, колкото и странно да ви звучи. Когато отидох за първи път в Сингапур, първата ми работа беше да си купя леко памучно пуловерче. Просто навсякъде – такси, метро, магазини – климатиците работят на шест и са настроени на най-ниските възможни температури (например 17 С). За жителите на тези държави да имат климатик и да го използват с пълна мощност е признак на благополучие, а скоро става и навик. Такаче понякога човек трябва да си носи не само пуловерче, но и къси чорапки...

            От Ват Траймит отидохме към Ват Фо, където ни чакаше – познахте! – друг Буда. Този път божеството беше представено полегнало наляво. Трудно е да се възприеме позлатената статуя в цялото и величие, защото е дълга ни повече, ни по-малко от 46 метра! Тази статуя е направена от тухли и после позлатена, защото явно дори и Тайланд не може да се намери толкова злато. Всъщност полегналата поза на Буда символизира влизането му в състояние на нирвана и е последното от всички превъплъщения. В коридора до статуята има разположени 108 бронзови купи, символизиращи различните същности на божеството. Ели се забавляваше да пуска по една стотинка във всяка купичка, защото това докарвало добър късмет (а предполагам и добри приходи на храма). Иначе Ват Фо по нищо не се отличава от останалите тайландски храмове – злато, много цветове, ступи и тълпища туристи. В този храм обаче има и училище по масаж, което предлага и медицински услуги.

            Следващата ни стъпка беше Цветният Пазар. Обожавам да правя макро снимки на цветя, а такива възможности в Пак Клонг Талат (това е тайландското име на пазара) са безбройни. Усещането за сетивата е като това, описвано от прекалилите с LSD: феерия от свежи цветове, които се сливат в концентрични дъги или прави редици, или пък избухват в индивидуални взривове. Носи се не тежката миризма на Ориента, а на утренна свежест. По щандовете има лилии, гербери, хризантеми, ириси, лизианти, лалета, рози, делфиниуми и какви ли не екзотични местни видове, подредени на снопове, във вази или на венци. Всъщност хората тук основно купуват от пазара гирлянди за дар на Буда, които после оставят пътьом в предпочитаният от тях храм. Цените са 3-4 пъти по-ниски от тези в магазините в центъра. Продавачите явно са свикнали с хилядите туристи, защото не им обръщат кои знае какво внимание, даже не се и опитват да им пласират стоката си. Знаят,че един турист едва ли би си купил цветя, за да ги мъкне със себе си цял ден, а после да ги остави в хотела да увехнат.

            Надишали се до козирката с аромати и цветове, потеглихме към Кралския Дворец. Явно Нид изпитваше особена гордост да ни го покаже и напълно я разбирахме. Дворецът е огромен и наистина впечатляващ. По принцип няма нищо общо с класическите европейски дворци от типа на Версай или Щьонбрун, които обикновено са монолитни едноцветни сгради построени с единствената идея да внушават респект. Не, личи си, че Кралският Дворец в Бангкок е строен в края на 18ти век от хора, които са разбирали респекта по съвършено различен начин. Дворецът пак е много внушителен като размер, но е конгломерат от много сгради в класическите островърхи тайландски форми. Тези сгради са оцветени във всички цветове на вселената. На момент човек има чувството, че гледа цветната скала на PANTONE. Има и странни съчетания между тайландска и европейска архитектура, явен продукт на времето, когато тайландските крале са се отваряли към света и са били редовни посетители на европейските дворове. Иначе са си налице неизбежните десетки ступи и храмове, между които и този на Изумрудения Буда. Въпреки скъпоценното си име, 66 сантиметровата статуя е изработена от зелен полускъпоценен камък. За тайландците тя е нещо като защитник на нацията и повелител на сезоните. Изработили са и три златни дрешки: по една за сухия, хладния и дъждовния сезон, като преобличането се извършва от краля или престолонаследника. Цялата тази история ми напомни Пикльото в Брюксел и неговите многобройни одежди и понечих да разкажа това на Нид, но после се сетих,че такава алюзия едва ли би се приела добре от теологична гледна точка и благоразумно си замълчах.