Ще си призная без бой от самото начало: впечатлени сме. Не толкова от Сеул, който няма кой знае каква собствена физиономия и е предимно утилитарен град. Впечатлени сме от самите корейци. Първо, за пръв път от много време насам виждаме толкова изискани, добре поддържани и направо красиви млади и стари хора. По множеството магазини за козметика и мода си личи, че те полагат много сериозни усилия за това как изглеждат. Изкушихме се дори да снимаме някои от тях, но никой не се разсърди. Освен това почти всички говорят английски в поне някаква степен (някои отлично) и винаги са готови да се притекат на помощ. Поведението им навън е умерено и изискано. Говорят помежду си тихичко, което след какофонията в Шанхай си беше мехлем за изтерзаните ни уши. Корейският всъщност няма нищо общо с китайския. Докато китайският е базиран на срички и йероглифна писменост, то корейският си има цели думи и се изписва с азбука. Наистина от нея нищичко не се разбира но, както казах, английският е много популярен навсякъде.

 

Разбира се, и корейците си имат проблеми. Освен че има доста голяма младежка безработица и вечни проблеми с другарите от Севера,те са навярно и най-преработената нация в света. Мой приятел работи няколко години в сеулската централа на голяма корпорация и ми разказваше, че работното време започва в 6:30 сутринта.Ттова означава,че трябва да станеш в 4, ако искаш да си навреме в този огромен град. Затова, казваше приятелят ми, когато кафето те подгони към тоалетната в 7, от кабинките се чува тихичко „Хърррр“. Недоспиването явно е сериозен проблем и част от местната култура, защото тези дни Бъргър Кинг бяха обявили промоция. С всеки сандвич дават маска за лице (тук много ги носят), на която е написана спирката на метрото, до която пътуваш. Така, ако се пренесеш в царството на Морфея по време на пътуването, има шанс някой да забележи маската ти и учтиво да те събуди преди спирката. Това малко ми напомни за значките,които някои руснаци си закачат на реверите преди голямо парти:“Ако ме намерите на улицата в нетрезво състояние, моля не ме оставяйте на влажната и студена улица. В джоба ми има пари - закарайте ме с такси до този и този адрес и жена ми богато ще ви възнагради...“

 

Бях избрал бутиковия хотел GLAD, който е на много комуникативно място точно на спирката на метрото пред Народното събрание на Корея. Сградата е голяма и правоъгълна с нещо като летяща чиния на покрива, но не впечатлява с нищо. Хотелът си беше супер, само дето възглавницата беше с размера и формата на табуретка. Не знам защо много хотели си мислят,че хората спят по-добре в огромни възглавници... Затова и този път се наложи да си направя своя от подръчни материали и някакси успях да се наспя. На следващата сутрин видях, че хотелът всъщност предлага 5 вида различни възглавници и само трябва да си ги поискаш, ама кой да гледа такива подробности в полунощ. Това леко разочарование обаче бързо бе компенсирано от наистина великолепната закуска. Добре заредени с калории се отправихме смело на изследователска експедиция из Сеул.По стар навик бях приготвил списък с неща, които си заслужават посещението.Когато пристигнахме на летището предишната вечер обаче една любезна корейка на информацията ни даде великолепна брошура за туристи. Книжката се оказа толкова изчерпателна и логично подредена,че се наложи леко да променим плановете си заради новите данни. Направо се изкушавам да я пратя на някой отговорен фактор за туризма в България с приложена бележка „Ето така се прави!“

 

Единственото ни притеснение беше студеното време защото, както споменах, Ели все още се бореше с настинката. А времето наистина не беше с нас: температури близо до нулата и противен ревматичен дъждец, заради който се наложи спешно да си купим чадър. Прогнозата беше за подобряване следобяд, затова решихме да отидем до някой музей.