Изборът падна на Двореца Гьонгбокгунг и музеите около него. Тук е моментът да ви предупредя, че корейските имена са доста несмилаеми и в тях има някои много нехармонични за европейското ухо комбинации от срички. Самият дворец представлява обширен комплекс от приличащи си сгради в типичния стил с извити нагоре покриви и обширни голи полета между тях. Определено е интересно място, но истинският хит се оказа Дворцовият музей. В него с типичната за корейците последователност посетителят е воден между различните епохи на корейската история с много интересни експонати и обяснения на английски без нито една правописна грешка, което след Китай ни се струваше невъзможно. Видяхме златни печати, оръжия, произведения на изкуството и техниката (много се гордеят с един воден часовник), музикални инструменти, ръкописи и царски портрети. Корея е била царство от средните векове до 1910 година, когато японците анексират полуострова и го управляват като истинска колония в продължение на 35 години до края на Втората световна война. Това всъщност не е първият японски опит за окупация на страната. Първият път е бил по време на една война в периода 1592-1598 година. Последният път обаче японците са се постарали не само да завладеят, но и да унижат корейците. Много жени са били принуждавани да проституират в специални публични домове за японски офицери и войници. Затова не е чудно, че отношението на корейците към японците е наистина силно отрицателно.

 

Всъщност точно преди да заминем за Корея гледах корейски филм за този период, The Assassination (Покушението). Във филма се разказва за опитите на корейската съпротива да убие японски генерал и корейски предател. Въпреки че на моменти става леко сладникав (главната героиня е май прекалено красива за снайперистка), филмът е много добре заснет и дава отлична представа за този период не само в Корея, но и в Китай (голяма част от филма се развива в Шанхай и Суджоу, за които вече ви разказах). Гледайте го, ако имате тази възможност.

 

Друго нещо, което ни впечатли в музея и двореца, е чувството за отговорност, което са имали корейските монарси. На двореца с големи букви са изписани няколко думи като една от тях е Прилежание. С други думи, владетелят е трябвало да бъде прилежен в службата си за народа. Затова и корейските придворни хронисти, които са били наистина много прилежни, са записвали не само успехите, но и провалите на съответния цар, за да може от тях да се поучат наследниците му.

 

След двореца решихме да слезем при площада на градската управа, но той се оказа просто няколко административни сгради и вятърът така брулеше, че ние бързо бихме отбой и се шмугнахме обратно в метрото, за да идем до следващата дестинация – кварталът около улица Миеонг-Донг. Той изглежда е основната пешеходна зона на Сеул и се състои от десетки улички, шахматно разположенои около основната. По тези улички се подвизават стотици продавачи на кинкалерия и особено на храна. За повечето манджи си нямахме идея от какво са сготвени, да не говорим за имената им. За някои хамбургери имах силното притеснение,че са направени с месце от най-добрия приятел на човека. Накрая смело си купихме по едно сладко хлебче с яйце и някакви чипсове. Хлебчето беше супер, но чипсовете бяха твърди като стоманени стружки и предполагам със същия вкус. Улиците са препълнени с хора, които купуват като невидели. По-голямата част от магазините са за козметика, към която корейците изглеждат пристрастени. Имаше и много разпродажби на дрехи заради „Черния петък“, който е популярен и в Корея. Така че понапазарувахме по някоя дрешка и сувенирче и с чувство на изпълнен дълг се оттеглихме да пием кафе в едно от многобройните кафенета, пълни с млади хора. Явно кафе културата се установява стабилно и в Азия.