Сеул - продължение

              След тази културно-търговска пауза се почувствахме готови да се изкатерим до една от забележителностите на Сеул – Seoul N Tower. Тази кула гордо извисява своите 237 метра на един от хълмовете близо до центъра. Всъщност тези хълмове са пет и по царско време са били символ на Корея, заедно с луна и слънце между тях. До самата кула се отива първо по виещи се улички из един живописен квартал, а после с кабинков лифт, за който доста се чака. Въобще желаещите да се качат горе не бяха никак малко дори и в дъждовна неделна вечер, защото това се води най-романтичното място в Сеул. Всички места за ресторанта на кулата бяха свършили, уви. Млади двойки отиват горе да заключат любовта си с помощта на катинар (обикновено розов) върху специално поставени перила. Лигаво, знам, но пък гледката на над 40 000 катинара е доста внушителна. Тъкмо се бях замислил дали да не направя едно цехче за катинари точно под хълма и да предлагам специални катинари във формата на инициалите на влюбените, както и такива за многократна употреба, и Ели ме сръчка да се снимаме под едно от многобройните сърца. Любви все возрасты покорны...

 

Качихме се и на третия етаж на самата кула, което си е едно интересно, но доста скъпичко преживяване. Сеул отвисоко (а и отниско) не е кой знае каква привлекателна картинка. Архитектурата му е скучна и утилитарна, а градското планиране доста банално. Хората обаче компенсират за това, както вече имах случая да спомена. Гледката от кулата си я бива, но ако не вали дъжд. Опитахме се да позяпаме и да гадаем кое къде е и междувременно изкльопахме почти петлитрова кофа с пуканки с карамел. От този момент това за мен е Карамелената кула.

 

След това се прибрахме в уютния хотел и аз си пуснах телевизора. Оказа се, че сладурите-корейци предават всички мачове от Висшата лига. Така че успях да гледам Тотнъм-Челси в HD на 50 инчов екран. Вярно, коментарът беше на корейски от двама коментатори. При всяко положение и двамата издаваха див вик „Ъъъъй!“ и яко ме забавляваха. При все че мачът беше скучен като парламентарен дебат, нашите момчета успяха да изкрещят двайсетина пъти. Интересно дали имат корейски Сокачев.На следващия ден отново се удивихме на красивите хора, които бяха слезли на закуска в хотела. Между другото,корейците явно много си падат по джаза, защото дори в спирките на метрото ви уведомяват за идващия влак с лек рагтайм. За да ви вкарат в подходящото настроение, един вид.

 

Понеже щяхме да летим за Камбоджа следобяд, решихме да отидем само до едно място - района Донгдаемун. Там е разположен голям дизайнерски музей и арт център, проектирани от прочутата Заха Хадид. Сградата е удивителна: прилича на голям сълза от втечнен метал. Посветена е на дизайна на дрехи, коли и всичко останало. За корейците това явно е голяма тема, защото около този център има практически цял квартал, който продава само аксесоари и елементи за дизайнерски дрехи. Представете си,че вървите по дълги стотици метри щандове за апликации, капси, връзки, платове и какво ли не още. Имаше наистина невероятни идеи за хора с креативно мислене. Тъкмо пресичахме алеята между два такива магазина и станах свидетел на интересна гледка. По улицата плавно мина един голям черен мерцедес S класа, в който се возеше достолепен чичка с бяла коса. До бариерата седеше охранител със сива униформа. С приближаването на колата охранителят скочи, застана мирно и направи по конец 45 градусов поклон.Ето от такова уважение има нужда светът.

 

Наблизо има и много магазини за готови дрехи. Корейската мода е малко еднообразна откъм избор на цветове и кройки, но иначе красива и елегантна. Тук се сблъскахме с нещо, което ни изненада. Ели си хареса една блуза и искаше да я пробва, но продавачката каза: „Съжалявам, мадам, дрехите на разпродажба не се пробват!“ Ние помигахме недоумяващо и й обяснихме,че няма как да купим блузата, ако не знаем дали стои добре. Тя вдигна рамене и ние си отминахме.

 

На обяд решихме да пробваме най-после малко корейска храна, така че аз си взех булгоги. Това е мариновано говеждо месо, нарязано на тънки ивици. Оказа се напълно годно за човешка консумация, че дори бих казал и вкусно. Освен това не мирише толкова на чесън, който корейците навярно слагат и в десертите - всички ресторанти силно лъхат на тази подправка.Имахме избор да отидем до летище Инчеон с метро, такси или автобус. От хотела ни препоръчаха луксозния автобус, който спирал точно отпред. Решихме да пътуваме над земята и да продължим да трупаме впечатления, вместо да се забием по тунелите. Автобусът трябваше да пристигне в 15:14, но в 15:25 още го нямаше. Ели взе да нервничи разочарована от липсата на точност, въпреки че до полета ни имаше предостатъчно време. Накрая един наистина луксозен автобус с двайсетина места спря пред нас.

 

Пътят до Инчеон е близо час и минава през покрайнините на Сеул. Видяхме обширни места за почивка до реката,напомнящи подобни местности край Дунава във Виена. Минахме и през обширни области, откъдето явно морето наскоро се е отдръпнало и приличаха на пейзаж от Марс. Самото летище е наистина модерно и голямо. На няколко места видяхме аптеки с големи надписи на руски „Лекарства за подобрение на сексуалната функция“. Явно имат доста клиенти.

 

Натоварихме се на самолета за Сием Рийп и се замислих за Корея. Тази страна ми хареса. Наричат Корея „Ирландия на Изтока“ – корейците не са толкова фанатични или хладно пресметливи, а на моменти се отдават на вътрешните си страсти. Това ги прави по-уязвими, но и по-симпатични. Надявам се някой ден пак да се върна там.