В началото всичко изглежда лесно. Остават шест месеца до пътуването, университетът покрива разходите за пътуване, апартамент и живот в Шанхай. Трябва само да се извади виза, а те вече са изпратили покана. Kато че ли нищо не може да се обърка, нали така?

Оказа се,че може,и още как! От китайското консулство ми заявиха,че ми трябва не обикновена, а работна виза. За нея трябва разрешение за работа, а то се вади в Китай и за него се чака поне месец. И започна едно чакане. До датата на първия ми клас - 24 Октомври - оставаха по-малко от 5 дни, а аз нямах нито разрешение,нито виза,нито билети. На всичкото отгоре ме заболя зъб и се наложи да ходя на зъболекар. Тъкмо бях решил,че нищо няма да се получи с пътуването, и получих благата вест,че разрешението за работа вече е готово. Изглеждаше много строго - с печати и петолъчки. Не знам дали беше заради петолъчките, но от консулството ми издадоха виза за половин ден. Така на 22 Октомври вече имах билети за Китай. Щеше да се наложи да преподавам по-малко от 12 часа след пристигането ми,но реших,че ще се справя.

Полетът беше с Луфтханза през Мюнхен. По принцип мразя да летя с Луфтханза - обслужването на клиенти при тях е отвратително, а в самолетите им по принцип цари ведрата атмосфера на детски възпитателен лагер в ГДР. За съжаление обаче единствената реална алтернатива беше Air China. Потръпнах от ужас и с отвращение гласувах за Луфтханза.

Още на летището в Мюнхен се сблъсках с „некои особености“ на китайската култура. До мен в чакалнята седеше китаец на средна възраст,заобиколен от 5-6 кресливи китайки. По едно време въпросният господин се обърна и изпусна газове с гръмотевичен грохот, многократно усилен от перфектната акустика на летището. После се обърна към мене и се захили. Докато се чудех как да реагирам, той се изнесе в посока гишето за чекиране. И влезе в първа класа.

Оказа се,че полетът си е ОК, или поне не много по-различен от другите европейски линии.В Луфтханза явно са наблегнали на политическата коректност,защото ни обслужваше стюарт-хомосексуалист. По моите разбирания всеки може да е такъв,какъвто иска, но ми се стори,че джентълменът носи дискретен грим и има лак на ноктите. А това в детски възпитателен лагер, съгласете се, е странно.

Другото странно нещо беше всякаква липса на дисциплина у пътниците-китайци. По време на излитането няколко души тръгнаха да се разхождат, а стюардесата-надзирателка се скъса да крещи с пълен глас: „Сииит даааун,плиийз!!!“

По време на полета до мен седеше младичък китаец. Говореше приличен за Китай английски – тоест имаше речников запас от около 400 думи и рудиментарна граматика. Оказа се,че работи за германска инженерна фирма и е бил в Мюнхен на командировка. После той заби нос в екрана пред него, а аз се опитах да подремна. Обикновено не мога да спя в самолет, но този път почти успях. Бях си избрал уютно местенце със стена до него,на която да мога да се облегна. За целта използвах сайта Seatguru – силно препоръчителен в такива случаи.

И така,в що-годе добра форма след 11 часовия полет, пристигнах в Шанхай. Летището е модерно и добре организирано. На паспортния контрол има специален коридор за членове на висшите органи на Китайската Комунистическа Партия. Някои неща никога не се променят.

Преди да изляза от летището посетих тоалетната. От кабините и писоарите се носеха потресаващи звуци. Явно тук е прието общуването с природата – дори и по малка нужда – да се рекламира на висок глас.

Навън трябваше да ме чака такси. Шофьорът ме посрещна,стиснал в едната ръка табелка с името ми, а в другата...еднолитров буркан с чай. Стана ми интересно и исках да го питам, но той естествено говореше само мандарин.

Излязохме навън и си рекох – ето,най-после ще подишам шанхайски въздух и ще видя шанхайското слънце. Каква грешка! Слънцето се оказа скрито под дебела пелена от смог. Всичко наоколо изглеждаше като след пустинна буря. След около пет минути започнах да дишам като шаран, който безскрупулен бракониер е уловил на язовира и безжалостно е захвърлил на тревата. Даже шофьорът на таксито издаде някакви цъкащи звуци и с въздишка посочи нагоре. Таксито му се оказа по-мръсно от кола,обслужваща сметището във Враждебна. Ако в Австрия някой кара подобна кола ще бъде незабавно дезинфекциран, а после и арестуван. После се оказа,че мръсотията е буквално навсякъде. Явно на хората просто не им пука, а и не могат да се справят с непрестанно падащия прах.

Настаниха ме в хотел Ханкоу близо до университета. Оказа се,че апартаментът е на разположение от понеделник, и трябваше да прекарам три нощи в два различни хотела. Хотелът се водеше бутиков и това си пролича веднага – оказа се,че стаята няма прозорец. Никакъв. Реших,че за една нощ не си заслужава да се кося, и излязох на разузнаване с хапване.

Първо погледнах заведенията около хотела, но от всички тях се носеше подозрителна миризма. С непогрешимия си нюх за манджа се натиках в близкия мол Хангкоу Плаза. Отвън изглеждаше доста скромно,но вътре се оказа огромен комплекс от много модерни магазини и ресторанти.Видях в един ресторант много апетитно изглеждащи агнешки шишчета и –ура! – надписи на английски. Оказа се някаква кухня от западните региони на Китай с преобладаващо ислямско население. Шишчетата се оказа някакво пикантно блаженство и струваха само по лев на парче. Изпапках пет и си обърнах да разгледам по-добре ресторанта. Оказа се местния вариант на Happy. Оказа се обаче,че има и малки разлики. По едно време от голямата комапния на съседната маса извикаха нещо от ипа: „Ей шъ,цъ зъ бъ!“. Келнерите веднага натиснаха някакви копчета, освети се дансинг и започна някакъв див поп-фолк-рок. Представете си смесица от Христо Кидиков и Азис с деликатни нюанси на ФСБ. На дансинга излезе някакъв екземпляр – явно рожденника – и започна да хвърля кълки. Всички наоколо го окуражаваха. Аз исках да го снимам,не реших,че не си заслужава риска да ме бият.

След похапването се поразходих из мола с идеята да намеря Хааген-Даз. Такъв се оказа че,разбира се,има. Цените на сладоледа обаче за хипервисоки (реално над 20 лева на кофичка с три топки), а предлаганите сортове не са добри. Пътьом успях да видя и местен фризьорски салон. Впечатли ме табелката с цените за подстригване,зимиване и изсушаване отпред:

• Стилист – 98 Юана

• Старши стилист – 188 Юана

• Артистичен директор – 228 Юана

Тъкмо се зачудих кой ли,по дяволите,им дава тези титли, и ми се приспа. Беше време да си лягам,за да съм във форма за урока на следващия ден.