После отидох да се поразходя из региона. Той е много приятен, с доста дървета и малки градинки. Точно пред блока има такава градинка,в която всяка сутрин и вечер се събира мощна група местни жители. Те пускат музика и започват да практикуват тай чи. Много е интересно да се гледа. Веднъж ме учиха как се започва, ама явно е твърде вглъбено занимание за моята екстровертна природа.

 

Освен тай чи дружинката вечерно време пред блока има и друго музикално занимание. Китайци от всички възрасти се събират и под звуците на китайска музика започват да танцуват танго! Явно са много запалени, защото упражняват стъпки, чупки и други такива. И докато пиша тези слова,отвън се чува протяжна музика, изпята от явно страдаща от коремни болки дама,докато под тези звуци младо и старо танцува танго. Много са сладки!

 

Близо до блока се намират всякакви големи магазини, включително един корейски супермаркет, както и великолепен Карфур. Има и много приятни малки кафенца в европейски стил, както и Пица Хът, КФС и МакДоналдс. Въобще въпросът с пазаруването тук не стои на дневен ред;само пари да имаш! Попитах и ми казах,че средната месечна заплата на един редови шанхаец е горе-долу колкото наемът на един такъв апартамент – около 2000 лева.

 

Но да се върнем към апартамента. Най-големия му проблем е близостта му до издигнат скоростен път с друг път под него. Зачудих се защо са направили спалнята и хола да гледат към пътя,а не към тихия вътрешен двор. Казаха ми,че всъщност пътят е построен по-късно. Просто е израстнал като гъбка в междублоковото пространство. Съмнявам се някой да е бил компенсиран за това. Шумът е наистина силен, но с времето се свиква. Сега ми се струва дори като прибой на океана. През нощта е спокойно и може да се спи без проблеми. А и аз измислих малка рационализация: в апарамента има допълнителен дюшек и аз го слагам нощно време пред прозореца. Дюшекът обира шума далеч по-добре от калпавата дограма.

 

Въобще тук се строи явно по принципа „количеството е по-важно от качеството“. Явно не са случайни новините, че от време на време из китайските провинции се срутва я мост,я път. Много местни решения биха накарали немски инженер да изпадне в глуха депресия. Начинът по който се затварят прозорците, разположението на контактите, душовете в банята –всички са доста нелогични според нашите разбирания. Въпреки изобилието на комари например никой не се и сеща да сложи мрежи на прозореца. Добре,че поне тоалетните са стандартни и там няма изненади.

 

Нещо,което ме изненада, е ефективността на местните фирми и служби. От China Telecom дойдоха точно в уреченото време и пуснаха Интернет за нула време. Скоростта е около 20 Мбита,но е напълно достатъчна за нуждите ми. Интернет в Китай е сложна афера. По някои сведения китайската държава държи на щат един милион (!) служители,които физически да проверяват блогове,чатове и форуми. За всичко останало се грижи Великата Китайска Интернет Стена. Основни сайтове като Гугъл и всичките му услуги, Фейсбук, Туитър, Ютюб и други такива са блокирани. Човек трябва да има VPN канал,за да заобиколи въпросната стена. От време на време властите обаче спират и основните VPN услуги. Въобще става голям купон. Не така мислят обаче тези,които биват уволнявани за публикации в Интернет. Явно има немалко такива случаи – или поне така се говори под сурдинка.

 

Проблем е и качеството на водата. Местната вода определено не става за пиене. Изпитах лек шок,когато в уйгурския ресторант помолих за вода,а те ми донесоха вода с температурата на чай. Тук всичко се преварява заради бактериите. Затова е възникнал друг бизнес,който на Запад е само за бизнес офиси. В апартамента има машина за изстудяване на вода. Всяка седмица една дама докарва десетлитрова бутилка и взима старата. Така човек има голямо количество вода,което става за пиене,и не трябва да разчита само на минерална.

Ще завърша със силното впечатление,което ми направи входа на блока. За мен беше нещо като дежа вю от български блок през 80те години. На входа има обяви за събрание на местната партийна ядка, контактите на местния полицейски инспектор, както и по-капиталистически обяви за храна и услуги.

 

Общо взето се чувствам добре в новия апартамент – той е чистичък,спретнат и с необходимите удобства, макар и малко шумен. Май ще станем приятели. В следващите дни ще ви запозная и с друг елемент от живота на редовия шанхаец като мен – пазаруването!