Нанджинг -  продължение

              Трябва да се отбележи,че докато хитлеристите предприемат изтребването на евреите като организиран проект и полагат много усилия да заблудят жертвите си и света за това,което се случва, то японците са приемали убийството на китаец за нещо съвсем нормално, с което човек си заслужава да се посмее и да се похвали. Няколко японски вестника от това време отразяват „състезанието“ между двама японски офицери кой ще стигне пръв бройката от 100 отрязани с меч китайски глави. И понеже се увлекли и не станало ясно кой е победител, бодро решили да продължат броенето до 150... Затова не е чудно, че отношението на китайците към Япония е силно отрицателно и враждебно. Това става особено очевидно,когато съвременни политически събития като споровете за островите Сенкаку/Диаоу в последните години излязат на преден план. Тогава в Китай започват антияпонски демонстрации и дори опожарявания на коли Made In Japan. Затова наоколо не могат да се видят много японски возила.

 

Заслужава си да се отбележи още един факт. В музея е отделено значително място на германеца Джон Рабе, който по това време е бил шеф на Нанджингския офис на Сименс. Въпреки че принадлежи на нацистката партия, Джон Рабе прави всичко възможно да спре кланетата и дори пише директно на Хитлер с молба да озапти съюзниците си. Този човек спасява десетки хиляди хора и днес е дълбоко почитан в Китай – дори надгробната му плоча е в музея.

 

След музея се насочихме към храмът на Конфуций, който се оказа много приятно място. Пълен е с много интересни керамични изображения на живота на светеца. До храма се намира и музей на образованието по императорско време в Китай. Тогава чиновниците е трябвало да полагат специални изпити за чиновете си и цялата процедура е била наистина много сериозна.Храмът се намира в пешеходната зона на Нанджинг, едно наистина чудесно място с огромна пешеходна зона и много хубави ресторанти и магазини. Има и езерце ,над което грее огромен електрически дракон. Човек може да се разходи с лодка или просто да се пошляе из улиците. Аз успях да си купя поредни бик за колекцията. Тъй като съм зодия Телец, колекционирам фигурки на бикове от страните,които съм посетил. Нанджингският бик е изработен от черен камък и изглежда много разлютен. Ще го наместя на полагаемото му се място между другите бикове от Андалусия и Мексико,например.

 

На следващия ден решихме да идем до Нанджингския музей. Тоя е дори по-голям от Шанхайския. Тук можете да видите много праисторически находки. Останките на един от предците на Хомо Сапиенс са намерени наблизо. Разбира се, има и голяма колекция от страхотни китайски антики – порцелан, скулптури, съдове, картини и т.н. В една от залите на музея към мен се приближи около петдесетгодишна китайка и почна да ми вика „Фото,фото!“ Мислех,че иска да я снимам, но после се оказа,че дъщеря и иска снимка на децата си с моята скромна личност,представете си! Така че позирах в подходящо героични пози с двете китайски хлапета, които ме гледаха със страхопочитание. Предполагам,че съм първия бледолик,който са виждали. Дан беше много разочарован,че са избрали да се снимат с мен,а не с него. Логично отбелязах,че е нормално да изберат по-красивия и го оставих да ближе рани.

 

С Дан щастливо се пошляхме близо три часа из огромните коридори на музея, след което се върнахме в хотела да пробваме ресторанта му за обяд. Бяха ни го похвалили като един от най-добрите в Китай и не останахме разочаровани. Храната наистина беше на високо ниво. А най ме развесели фактът, че ни обслужваше сервитьорка с невероятното английско име Popeye Ping. Предполагам,че баща и е гледал много анимационни филмчета като малък.

 

На връщане ми бяха дали място между Дан и един здрав млад китаец, който просто се разплу на мястото си и ме затисна като копърка в консерва. Наложи се да употребя лактите си и няколко лоши погледа, за да му намекна деликатно, че аз също имам нужда от жизнено пространство. Така де.

 

Ако сте в Китай и имате тази възможност,препоръката ми е да идете до Нанджинг. Няма да съжалите. Градът има история и атмосфера – а това са двете неща,които наистина имат значение.