Нашата Партия

 

Признавам си, че очаквах присъствието на Партията в Китай да бъде много по-значително. Не че няма всички признаци за значението на ККП във всекидневния живот на нацията – и пионерчета ще видиш по улиците, и партийните агиттабла са налице, и образът на Мао е на всички банкноти, и цензурата си е стабилна като цената на златото. Всички тези неща обаче са някак приглушени. Човек има чувството, че Партията води битка за съзнанието на хората като всяка една друга фирма наоколо. Брандингът е важен, но все пак си е просто брандинг. И все пак, при един по-дълбок прочит на ситуацията, става ясно оплетени са нещата и колко дълбоко замесена в живота на хората е Партията. Докато бях в Китай например тя отмени политиката на едно дете, която бе в сила от края на 70те години на двадесети век. Спомням си, че в девети или десети клас ни обясняваха как китайската компартия е решила да ограничи броя на населението на държавата, защото им пукало за жизнения стандарт на хората. Тогава почти всички изказахме живото си одобрение за тази идея. Така де, мислехме си, китайците са много така или иначе, защо да не се ограничи прирастът малко? Сега обаче говорих с трима китайци на различни възрасти и се опитах да се поставя на тяхно място. Представяте ли си да нямате шанса да имате брат или сестра? Или да няма кой да ви подкрепи в напреднала възраст? И тримата ми разказаха за нечовешките последствия за тези, които биха дръзнали да имат „незаконно“ второ дете. Оказа се, че държавата просто не е записвала такива деца в регистъра! Тоест на тях им е било отказвано гражданство, здравеопазване, обучение и т.н. Екскурзоводът ни в Пекин Пау ми каза, че е можело да „узакониш“ такова дете срещу глоба от 300 000 юана, или около 45 000 Евро. Тоест дори и в непорочното комунистическо общество пак опираме до разделението на бедни и богати, за които има други закони. Родителите, които са имали такива „незаконни“ деца, са били изключвани от Партията и изхвърляни от работа.

 

Една статия, която четох през Ноември 2015, обясняваше как Партията искала да подобри качеството на членската си маса, която сега е над 85 000 000 души. Звучи много, но това реално са около 6 % от населението. Оказа се, че кандидат-членовете са предимно кариеристи и хора, които иначе не биха могли да пробият в живота. Затова Партията е решила да вкара нещо като детайлен приемен процес, който да отсява житото от плявата, така да се каже. Любопитно ми е дали ще успеят.