Изморени от цялата тая тупотевица се отправихме да папкаме. Ресторантът се оказа абсолютно превъзходен, а на всичкото отгоре и неприлично евтин за заведение в петзвезден хотел. За по-малко от 30 лева на човек успяхме да се наблъскаме до козирката с много добрата бира Цингтао и вкусни местни манджи които,Слава Тебе Конфуций, се оказаха не толкова люти. Пак са си леко пикантни,защото все пак сме в Китай и инак не става,нали разбирате. Заканихме се пак да посетим ресторанта за обяд и,леко поклащайки се, се отправихме към стаите си да споделяме впечатления по социалните мрежи.

 

През нощта спах ведрия и безгрижен сън на пеленаче. Събудих се от тихото ромолене на дъжда навън. Теглих една благословия на времето и след задължителното кафе с кроасан реших да се възползвам от СПА центъра. Той,както всичко останало в хотела,се оказа на високо ниво. Освежен до n-та степен проверих времето,което продължаваше да е дъждовно. Решихме пак да уважим ресторанта и пак успяхме да се натъпкаме. Успокоявам се,че поне ходя много,защото иначе наистина ще успея да се угоя за Коледа.Следобяда спря да вали и отидохме да видим родовото имение на философа. То се оказа много подобно на храмовия комплекс, но с допълнението на жилищни сгради, една кула и много интересни покрити проходи. Накрая стигнахме до една много красива градина и пак извадихме фотоапаратите, готови да и се насладим. Точно в този момент се чу ужасно квичене. Подобен звук бихте очаквали да чуете в кланица, но не и в такава миролюбива обстановка. Оказа се,че един оркестър без име плюс местната Рени в традиционна носия мъчат някакви чудновати инструменти с помощта на мощна усилателна уредба. Звуците могат да се опишат единствено като сърцераздирателно чудовищни. Мислех да ги запиша на видео и да ви ги покажа,но реших,че рискът да ме намразите завинаги е твърде голям.

 

Мислехме да отидем и до семейното гробище но решихме,че в тази мъгла то би представлявало интерес единствено за Баскервилското куче. Поради тази причина се изнесохме с максимална скорост към хотела за капучино и чийзкейк. Много ги бива,казвам ви. Дан и Дейна искаха да тръгнем към гарата около 15:30, при все че влакът ни заминаваше в 17:45, а гарата се намира на десетина километра от хотела и трафик просто няма. Със сълзи на очи измолих да не напускаме хотела преди 16:30,за да не висим напразно. Накрая се натоварихме съвсем благополучно на влака и сега пътуваме в посока Шанхай.

 

Искам да ви оставя на изпроводяк с няколко максими на Конфуций като повод за размисъл.

- Има четири важни неща,които най-вече не бива да правим. Не бива да желаете прекалено много, да съдите другите, да сте инатливи и да сте егоисти.

 

- Още не съм срещнал мъж,който да обича добродетелта толкова, колкото женската привлекателност.

 

- Знание без мислене завършва в озадачение. Мислене без знание завършва с опасност.

 

- Когато срещнете достоен човек,подражавайте му,за да сте силни. А когато срещнете недостойна личност, изучете себе си за подобни слабости. 

 

- Майсторът ходи на риба с въдица, никога с мрежа.