Друг дразнещ елемент беше присъствието около градината на цели орди нагли „екскурзоводи“,които се опитват да ви продадат фалшиви билети или да ви натоварят в лодка. Една жена с ужасно креслив глас се лепна за нас и започна да си продава стоката. Опитах се да и обясня,че не ни интересува, а тя просто се лепна за нас и започна да ни следва като сянка в продължение на стотина метра. Отначало мълчах, но след това и викнах „Къш! Сус,твойта...!“ и каквото там се сетите. Разгеле,накрая и светна,че няма да и станем клиенти, и се разкара.

 

След администраторската градина прескочихме до градския музей,който е съвсем наблизо. Музеят си е съвсем приличен,макар че не може да се сравнява с тези в Шанхай и Нанджинг. Прекарахме там един блажен топъл час и,заредили се с топлина и ентусиазъм, се насочихме към пешеходната улица Пингджянг. Тя е успоредна на един от многобройните канали и е пълна с какви ли не магазинчета и дюкяни. Улицата по подразбиране е пешеходна,но това не пречи на десетки мотопедисти нагло да се бутат в навалицата. От време на време ужасно ми се приисква да перна някой от тях, уж случайно,ама после се замислям за последствията и благоразумно се въздържам.Ели опита няколко вида сладкиши, за един от които заяви,че става, а другия пропусна да коментира със злокобно мълчание. Наоколо се носеха какви ли не миризми, една от които ме усъмни,че наблизо навярно е било извършено ужасно престъпление и сега трупът се разлага на открито. И понеже студът ставаше все по-хаплив,а стомасите ни все по-празни,се насочихме към адресът на един добър според Интернет ресторант. Да,ама я опитай да намериш ресторант сред стотици такива в чужд град, който е меко казано сбъркан от гледна точка на планирането. Тотално изперкали от изтощение избрахме най-близката кръчма и се шмугнахме с нея. Оказа се,че с непогрешимия си изследователски нюх сме избрали правилното място. Сега в Китай е сезонът на hot pot (нещо като импровизация в дълбок тиган на плоча). Та дават ви да изберете съставките и ви ги носят,за да си ги разбъркате в съда,докато той тихо къкри на керамичен котлон. Ние си избрахме телешко, ряпа, кюфтенца от пилешко месо и моркови, като ги гарнирахме с великолепен пържен ориз и пролетни ролца със спанак. Получи се великолепен буламач,който най-чинно изядохме до последната капка. Сега като се замисля, ако имахме хляб (де тоя късмет), навярно щяхме да отопим тигана...

 

На следващия ден,добре отпочинали и стоплени,се насочихме към друга градина, чието име в свободен превод означава „Градината,от която не ти се тръгва“. Тя не е с великолепието на администраторския шедьовър, но определено си я бива. За щастие времето беше по-топло от предишния ден и слънцето бързо загря тревата. В резултат над градината се надигна лека мъгла,което само подсили ефекта на мистичност. Поразходихме се добре и решихме да идем до известната улица Шантанг (нищо общо с шантан,спокойно). Добре,ама шофьорът на такси се оказа от бавно зацепващите и дори показването с пръст на картата не помогна. Накрая му казахме да караме към Хълма на Тигъра, защото знаехме,че улицата започва оттам. Самият хълм е огромна градина, но решихме,че три градини за два дни ще ни дойдат множко. Улицата в началото е съвсем тясна и е като излязла от началото на двадесети век. Навсякъде – по мостове, перила и прозорци – е простряно пране. Човек трябва добре да си гледа в краката,за да не настъпи току-що изхвърления боклук на някой от местните жители. В този момент съвсем наблизо се чу ужасен гръм. Край викам си,революцията започна! Оказа се,че местните пукат пуканки с помощта на някакво приспособление,което стреля като оръдие. По този начин се пукат наведнъж поне 2-3 кила пуканки. Скоро наоколо гърмовете станаха по един-два на минути.

 

След жилищната част на улицата навлязохме в пазарната. Това е безспорно един от най-живописните и автентично мръсни пазари,които съм виждал. В частта,където се продават животни, се продава всичко,което лети,тича,пълзи и въобще мърда. Въпросните твари миришат като походен екарисаж. Бегом се изнесохме оттам и влязохме в третата част на улицата –модерната. Предложих на Ели да ядем в някох местен ресторант. Тя ме погледна,аз я погледнах и без думи се насочихме към портета на полковник Сандърс с гордите букви KFC.Сега,като си помисля за тези два дни в Суджоу, градът е наистина интересно място и заслужава да бъде посетен. Ако сте в Шанхай и имате поне един свободен ден, не се колебайте много.