На следващия ден Пау ни посрещна във фоайето на хотела и, преди да се насочим навън, ни изнесе кратка лекция за историята на Бейджинг. Градът става столица на Китай през 1279 година и навремето е имал класическата структура на средновековните селища: укрепен със стена вътрешен град и около него квартали със занаятчии, работници и така нататък,защитени от втора външна стена. Двете стени и деветте порти на вътрешната стена са били изцяло запазени до петдесетте години на 20ти век, когато комунистическото правителство на Великият Кормчия Мао с присъщата си мъдрост нарежда да се бутне изцяло външното укрепление и да се съкрати значително вътрешното. Така са си отишли може би най-добре запазените укрепления от средните векове в света. За сметка на това празният мавзолей на Мао все още си седи там. Видяхме го на първата ни спирка за деня, площад Тянанмън. Всички сме виждали кадрите с танка и протестиращия човек пред него през 1989а година. Днес Тянанмън е ограден със солидни заграждения и на площада се влиза само след проверка като на летище. Самият площад е пет пъти по-голям от Червения Площад в Москва и се води най-голямата открита обществена площ в света. От него лъха на социализъм от петдесетте години и на човек му идват в главата образи от военни паради, благосклонно махащи лидери и пионерчета с блясък в очите. Над целия площад грее шестметров двутонен портрет на Мао, който като китайска Мона Лиза следи с поглед минувачите.

 

След като се понамръзнахме на комунистическата Светая Светих и погледахме как млади войничета с каменни лица тренират безсмислени строеви упражнения,се насочихме към основната ни цел – Забраненият Град. Не зная дали сте гледали великолепния концерт на Жан-Мишел Жар през 2004а година на това място, но определено си заслужава да го видите. Не само заради музиката, но и заради обстановката. Забраненият Град носи името си – съвсем логично – от фактът,че никой простосмъртен не е имал правото да влиза в него. Комплексът се състои от 980 сгради и покрива почти един квадратен километър в самия център на Бейджинг. Това е най-добре запазения комплекс от старинни дървени сгради в света. Понеже вече се бях нагледал на старинни китайски дворци и храмове, мен лично най-много ме впечатли хитроумната система с подово отопление на някои жилищни сгради, както и водосборната система в града. Много добро впечатление ни направи и музеят, който е събрал доста съкровища. Наистина през 1949 година Чан Кай Ши изнася за Тайван всичко, което до което се е докопал (виж тук), но пак са останали доста неща и те са представени по много добър начин. Ключовата дума за китайските императори е била „дълголетие“. Ще я видите извезана на дрехи, гравирана на бижута или изписана на балдахини. На една керамична ваза има 10 000 знака, които означават все дълголетие под една или друга форма. Но колкото и да им се е искало властта им да трае вечно, династията Чинг все пак пада през 1911 година и народът вече може да влиза в Забранения Град. И добре че е станало така, защото иначе простосмъртни туристи като нас щяха да видят тези чудеса през крив макарон.

 

Накрая си взехме довиждане с Пау и обменихме контакти с него. Ако ходите в Бейджинг, непременно ползвайте услугите му – няма да съжалявате.

 

Бейджингското ни пътешествие завърши по изпитан от времето начин – набухахме се с обилно заляти с шоколадов сос и сладолед вафли в чудесното кафе Мууг. В Китай човек наистина може да се пропие с комунистически идеали сутринта и да се отдаде на западен декаденс следобяд. Това са предимствата на двойната китайска система.