Физически характеристики и външен вид

 

Бях чел в една статия, че в следствие на подобреното хранене средният ръст на китайците значително се е повишил и вече доближава този на европейците. Не вярвайте на такива писания! С моите горди 1.81 метра среден европейски ръст тук се чувствам като Гъливер в страната на лилипутите. В метрото главата ми стърчи като шамандура над морето от други глави. Предполагам, че средният ръст на китайския мъж е около 1.65, а на китайката около 1.55. Разбира се, има и високи хора, но изключенията в този океан от 1.3 милиарда души просто потвърждават правилото. Иначе китайците са стройни като конструкция и дебели хора почти не могат да бъдат видени. Много мъже и жени имат наистина лоши зъби – криви и черни.Предполагам,че е заради недотам доброто масово здравеопазване. Поради тази причина често ще видите жени да прикриват устата си с ръка, когато се смеят.

 

Знам,че читателите от мъжки пол ще ме запитат: „Я кажи нещо за китайките...а?“

Средната китайка е нисичка, много обикновена и доста грозновата по европейските

стандарти. В Шанхай обаче видях някои наистина красиви и модерно облечени жени. 

Явно е мода да си избелват лицето, защото има много магазини само за козметика за

избелване. Кожата на китайките изглежда много по-млада и изпъната от тази на

мнозинството европейки заради повечето колаген в нея. Затова е много трудно да

кажеш на колко години всъщност е една китайка – може да е на 20 или на 50.

 

Китайската мода напомня тази от Илиенци в зората на демокрацията – същите шушляци

и безумни комбинации от цветове. И докато вече отбелязах,че има много стилни жени,

повечето мъже са ,с извинение, оръфляци. Това,което най-много ме забавлява,

е склонността им да излизат навън по пижами. Един беше излязъл да прави леко кросче

в парка с карираната си пижама. Явно пижамата тук е със същия статус, както

беше анцугът в Перник през 90те.

 

 Психология

 

Китайците си приличат с българите не само със сходната си политическа история, но и с присъщата и за двете нации двойнственост. Както добре знаем, Хомо Булгарикус може да бъде както героично прост, то и просто героичен. Така и китайците са едновременно студено пресметливи и сълзливо романтични. Един Хомо Китаикус може спокойно да те измами в сделка за стотици хиляди, а след това да се разплаче пред романтична драма, наречена „Дъщерята на честния търговец“. Поради това сватбите са винаги големи, с много показност и тюл, а сватбените магазини просперират. Най-важното за Хомо Китаикус обаче е да запази лице, както и да не стане причина други да загубят авторитет. Поради тази причина китайските студенти мълчат героично в клас – ами ако преподавателят не знае отговора на въпросът им? Или пък въпросът им се окаже тъп и другите им се присмеят, макар и наум? Публичната критика към други е немислима – което,разбира се ,са чудесни новини за другарите от Политбюро. Ако отидете на ресторант в Китай с някой Хомо Китаикус, той или тя винаги ще плати сметката – въпрос на престиж. Може би това е причината и китайците да обожават чуждестранните луксозни марки и да плащат страхотни надценки за тях.

 

Към семейството си китайците се отнасят с типичните конфуциански ценности за йерархия и подчинение към родителите. В метрото често ще видите да се отстъпва място на по-възрастните, а в нашия блок имаше цяло агиттабло,показващо помощта на местната партийна ядка за дом за стари хора. Към децата си подхождат със същата практичност,както и към живота като цяло.От всичко, което съм виждал, китайците са много патриотично настроени, понякога дори отричайки очевидни недостатъци. По ключови теми като бъдещето на Тайван и отношенията с Япония например всички са учудващо единодушни. В метрото ще видите хора да гледат на телефоните или таблетите си изключително китайски исторически филми, в които главният герой е с прическа и грим, а принцесите носят три ката дрехи. Изглежда, че процесът по изграждане на национално самочувствие все още е в ход.

 

Ако някой очаква китаец да се засмее на шегата му, ще се разочарова жестоко.  Повечето

чужденци смятат, че китайците нямат никакво чувство за хумор, и моят личен опит потвърждава

това. Хората, които ме познават, знаят, че знам много анекдоти и ги разказвам с желание. Опитах

се да разкажа един-два такива в клас (подходящи за учебния процес,разбира се), но никой не

вдяна и не се засмя, така че се отказах от подобни експерименти за в бъдеще. Изглежда,

концепцията за ирония, сарказъм или комедия на ситуациите просто не им е позната. А и, както

казах, хората са хипер практични и просто нямат ресурс за такива глезотии като смях и хумор...