Следващия музей,който посетих, беше Шанхайския Музей. До него отидохме с Дан, американски колега от Уебстър. Дан е точно на моята възраст и има много подобни интереси на моите. Освен това никога не е бил в Азия и всичко му е много интересно. Та той ме завлече в този музей през един влажен и неприятен ден.

 

Оказа се прекрасна идея. Музеят е наистина добър и на всичкото отгоре е безплатен. Намира се в самия център до Народния Площад и е построен в класически стил от добре шлифован мрамор. На първия етаж има страхотна колекция от статуи на Буда и неговите генерали-небесни пазители (локапала), които защитават доктрината на Буда от четирите посоки на света.Класическият локапала се изобразява с броня и меч в ръката. Някои от тях имат наистина феноменални физиономии. Предполагам,че навремето са изглеждали страшни, но сега напомнят по-скоро на изражението на Жозе Моуриньо след загуба. На този етаж има и много други великолепни статуи от фаянс и камък. Въобще китайската култура се е развила много по-рано от европейската. В музея има предмети за бита от преди 5000 години,които спокойно биха могли да се продават на витрината на днешен дизайнерски магазин.

 

Цял етаж е посветен,разбира се,на китайския порцелан. Това изкуство е било сериозно пазена тайна и реално на Запад са се научили как да го копират чак в края на 18и век. Порцеланът,разбира се,е красив,но има нещо доста студено и клинично в него,което някак си ме отблъсва. Виж, нефритът е друго нещо. Този камък е с много топли оттенъци и полиран изглежда много привлекателно. Китайците са почнали да го обработват още преди 5-6000 години,като в началото са го използвали предимно с религиозна цел. Нещо,което ми направи силно впечатление, е една малка плочка от нефрит,намерена в гроб отпреди 2000 години. Това е един вид договор за закупуване на земята за гроба от боговете в полза на мъртвеца като гаранция,че никой няма да го безпокои. Алъш-веришът си върви дори и в отвъдното.Последният етаж е почти изцяло посветен на любимите ми монети. Китайските монети са възникнали малко след тези в Мала Азия и Гърция, но имат съвсем различна форма. Повечето от тях са с формата на лопатка, а има и такива като извита сабя. След това те еволюират в познатата ни кръгла форма, но са с дупка в средата, за да могат да бъдат нанизвани на пръчка за по-лесно броене и складиране. Отново китайската практичност си е казала думата. Интересно е,че повечето показани монети са бронзови – явно благородните метали са били кът.До монетите има зала с изкуството на малцинствата в Китай. От тях Тибет има най-ярка и уникална култура. Някои от маските са просто великолепни. Видях и много интересни лакирани шапки и реших,че ако намеря такава,ще си купя.

 

След музея отидохме с Дан да хапнем и в незнанието си на езика се нахакахме в нещо като закусвалня за офис работници. Манджата обаче беше вкусна и ни излезе по 7 лева на човек.Сега планирам да отида и до други привлекателни музеи. Музеят на Секса се очертава като такава интересна дестинация. Очаквайте включване и оттам.

Музеи - продължение