Дишайки като заловени акули на борда на рибарски кораб, се огледахме да видим обстановката. Залата беше пълна на около 2/3 от капацитета си и е явно,че много от спекулантите навън щяха да понесат сериозни загуби. Иначе си имаше всичко – мажоретки, петнайсетметрова надуваема акула, много милиционери и дори агитка от петдесетина души. Имаше и водещ, който нещо викаше, а публиката отговаряше ентусиазирано. Разбира се, и аз веднага се включих на пета скорост с диви крясъци „Шанхай Шаркс –му цъ цъ, му цъ цъ!“ Не знам какво означава, ама ме изкефи като словосъчетание. Даже и скромният по природа Дан се включи в някои от скандиранията.

Двата отбора вече бяха загрели и скоро мачът започна. И в двата отбора има по двама американеца и скоро стана ясно,че те са душата на купона,тъй като всичките разигравания или минаваха през тях,или те бележеха. В Патките играе вече 38 годишния Стивън Марбъри, бивша звезда на Ню Йорк Никс от НБА. Още като го погледне човек му става ясно,че и на 80 да стане дядо Стивън, пак ще е по-добър от местните ентусиасти. Начинът по който борави с топката,стреля,вижда играта и дори тича са съвсем различни. Както се казва, формата е временна, но класата е вечна.

В Акулите пък играят други двама американци от добра класа – тежкото крило Бърнард Джеймс и гардът Прайс. От самото начало тези двамата поеха нещата в свои ръце. Джеймс направи две много атрактивни забивки, а Прайс организираше играта и бележеше без почивка. Центърът на Акулите е едно дребно китайче на име Чжао Чжанг. Порасъл е само до 2.21 метра – бива ли да го пускат в игра тоя недорасляк? Оказа се обаче, че на Чжао играта никак не му е ясна и борави с топката като с особено опасен експлозив,от който човек незабавно трябва да се отърве. Иначе Акулите имат двама нелоши китайски играчи – гардът Ксиаоли Лиу,който вкара доста тройки въпреки яркорозовите си кецове, и крилото Уентинг Тценг,чиято типично момичешка коса почти метеше пода. Като го гледах как тича, ми заприлича на стария майстор от някой кунгфу филм. Иначе Уентинг вкарваше доста умело с табло.Заради усилията на гореспоменатите играчи Акулите поведоха бързо с десетина точки, като по едно време разликата набъбна до петнайсетина.

Скоро стана болезнено ясно,че и двата отбора хабер си нямат от защита. Това се отнася особено за Патките. Стрелбата също беше на моменти неориентирана и с нисък процент на успеваемост. Ние с Дан само се споглеждахме при всяка издънка. На полувремето Дан каза,че нивото е като на трета дивизия на американските университети. Аз мисля,че е горе-долу като в българската А група.Полувремето завърши при 49-33 за морските обитатели и ние си помислихме,че мачът е решен. Оказа се обаче,че сме бъркали. След почивката,която беше точно десет минути до секундата, Патоците излязоха,така да се каже,преобразени. Стивън Марбъри взе да вкарва, а Акулите взеха да стрелят безразборно. На всичкото отгоре Джеймс се контузи и го смениха с едно момче,което явно нямаше много понятие каква игра се играе на терена.Така разликата методично се стопяваше и две минути преди края се стигна до равенство.

В последната минута Патките губеха с две точки но дадоха топката на Марбъри и той,естествено,не пропусна да вкара. Така се стигна до 85-85 и продължения. Публиката наоколо взе наистина да се вълнува. До мен един здравеняк нещо крещеше по съдиите, но за съжаление не мога да дам превод, дори и свободен. Предполагам,че е ставало дума за някакви близки роднини на съдията, който реално свиреше в полза на домакините. В крайна сметка по-дългата скамейка на Акулите си каза думата и те триумфираха с 98-93. Имаше много радост, фойерверки и подскачащи мажоретки. Не знам дали ще отида пак,но определено беше интересно.