Вечерта ни посрещна с тих дъждец, който обаче не ни попречи да се разходим около залива до ресторанта, в който трябваше да се видим с Чайк. Пристанището на Сингапур наистина прилича на шанхайското метро в час пик – нови кораби идват на всеки няколко минути. А на брега има табели, предупреждаващи хората да бъдат бдителни и да докладват веднага за подозрителни хора и лодки, разтоварващи на брега. Явно тук контрабандата не е маловажен проблем. Позяпахме и как младежи карат водни ски и отидохме в ресторанта. След великолепното плюскане на морски дарове Чайк ни заведе на Марината, където е и сградата на новата опера. Нощен Сингапур е наистина красив. Тогава излиза и златната местна младеж да подиша хладен вечерен въздух и да погълне по някой коктейл за по 25 долара чашата.

         

           Следващият ден пак се качихме на познатия автобус и довършихме обиколката. Самолетът ни беше чак в полунощ, затова трябваше да уплътним времето и се отдадохме на шопинг пиене на кафе по познатия ни Орчард Роуд. Виж, там нещата не са се променили – магазините са все така лъскави, а ресторантите и кафенетата все така качествени. Ели и Диди се поддадоха на природния си инстинкт и изкупиха един магазин за обувки, а после паркирахме в едно великолепно заведение с интериор, сякаш взет директно от Франция или Италия. Накрая Ели заяви, че можем да се движим и пеша, за какво ни е метро. И така бодро зацепихме по празните улици в посока финалната ни сингапурска дестинация – Градините до залива. Скоро стана ясно, че сериозно сме подценили разстоянието и силата на слънцето. Сингапурците казват, че чужденците в града се разпознават много лесно – само те се движат пеша между изгрев и залез слънце. Все пак, докато изплезили език покривахме разстоянието от четири километра, успяхме да видим чудесни местенца покрай морето, както и сгради от колониалния период.

Накрая успяхме да стигнем до добре познатия хотел Marina Bay, през който се отива към градините, почти навреме. Там трябваше да се видим с другите от групата, които пък бяха отишли да разгледат Ботаническата градина. За да не плащам душмански роуминг, извадих от чантичката си уоки токито и повиках Иво:

- Щирлиц, тук е Центъра! Щирлиц, там ли си?

Тук трябва да поясня, че бях взел двойка уоки токита с предполагаемо голям обхват, за да имаме безплатна връзка с Иво на близки разстояния. В отговор обаче се чу само пращене. Щирлиц явно не ме чуваше. После се оказа, че пустите му джаджи не работят добре и на кораба. Май ще ги бракувам.

  

          Накрая се намерихме с Иво и Диди в огромното като хале на корабостроителница лоби на хотела. Оказа се, че са чакали такси от доста отдалечените от центъра Ботанически градини близо час. Накрая ги спасил добър индиец, който им повикал такси през мобилното приложение на телефона си. Въобще в Сингапур хващането на такси не е лесна задача, особено ако нямаш мобилна връзка. Обикновено такситата се намират само на специални стоянки, където чакането може да е значително, или пък трябва да бъдат повикани по телефона.

           

             В Градините се влиза по дълъг висящ мост, до който се стига с асансьор. Самите градини са сравнително нови (първата е отворена през 2012 година) и навярно нямат нищо общо с вашата представа за градина. Наистина има и дървета, и цветя, и зеленина, но всичко това е обединено от една високотехнологична концепция в нещо наистина много различно. Предполагам, че създателите им са имали като вдъхновение Висящите градини на Семирамида. Самите Градини се състоят от три части, разположени на 101 хектара. Това е значително пространство за Сингапур и отново потвърждава колко сериозно приема правителството им развитието на зелените технологии и това гражданите да се чувстват добре. Към Градините има и два купола, където можете да видите много цветя и великолепна колекция от дървета. Има и много специализирани отдели като градини на спокойствието, скулптурна изложба, езерца и тъй нататък. Има и много активности за децата, така че това се превръща в любимо място и за родителите им. Най-голямата атракция, разбира се, са Супердърветата – изкуствени конструкции с височина между 25 и 50 метра, които са свързани помежду си с висока пътека и вечерно време са осветени в най-фантастични цветове. Самите дървета се захранват с енергия от слънчевата светлина, натрупана през деня. Вечерно време пък под тях започва внушително аудио и светлинно шоу, заради което точно в девет без двадесет се настанихме под най-голямото дърво. В този момент установихме, че Диди липсва и последва лека паника. Наоколо беше половината от населението на Сингапур и светлините бяха изключени заради шоуто. Благодарение на детективските ми способности обаче бързо успяхме да я издирим и изгледахме композицията. Играта на светлините е супер, но по отношение на аудиото са заложили на класики като „Танц със саби“ и други подобни. Честно казано, по-хубаво било да платят на някой да композира музика специално за тях.

 

След шоуто и жегата през деня се чувствахме, сякаш сме минали с дрехите през турска баня. Време беше да се насочваме към хотела за презареждане на батериите (буквално и преносно). Чакаше ни кратък шестчасов полет до Кеърнс.