По план трябваше да напуснем кораба на последната ни спирка Хонг Конг в 9:30 сутринта. „Ще се наспим добре и после ще се впуснем да разглеждаме“, мислех си аз. Да, ама точно в 6:15 сутринта ме събуди възклицанието на Ели от терасата на кораба „Лелееее,ела да видиш!!!“ Вече разсънен се изсулих от леглото и отидох да видя причината за възторга и. А причина имаше, и то основателна. Крайбрежната линия на Хонг Конг бие всичко, което сте виждали. Нови небостъргачи от всякакъв размер и форма са се подредили като войници, създавайки усещането,че сте се приземили на друга планета.
След като се настанихме в хотела се спуснахме стръвно да изследваме. Първо обаче трябваше да се преборим с особеностите на местното метро. В него надписи на английски има навсякъде, но спирките са толкова огромни, че ни излязоха мазоли на краката. И,разбира се,китайските туристи са навсякъде...
Първо се качихме с трамвая на Виктория Пийк. Този хълм е на над 400 метра височина и предоставя чудесни гледки – стига да няма смог или облаци. Там са и едни от най-скъпите недвижими имоти в света. Къщи от по 50 милиона щатски долара не учудват никого. Между другото, в Хонг Конг използват за строежите си скелета от бамбук, дори и на небостъргачите. Хем евтино, хем здраво.
След хълма минахме с ферибоота от остров Хонг Конг до остров Каулуун. Пътуването е десетина минути и струва само 50 стотинки. Гледките обаче си заслужават.
Решихме да завършим деня с шопинг и отидохме на Нейтън Роуд, местната Витошка. Да, ама въпросният роуд е дълъг близо 4 километра. На него са и някои от основните протести срещу управлението в Хонг Конг. Приличат много на някогашните палаткови лагери пред Народното Събрание в София. Студентите са идеалисти и май не им е много ясно за какво точно се борят. Туристите ги снимат , а местните хора ги заговарят, за да ги подкрепят или да им кажат колко не са прави. Съмнявам се обаче протестите да постигнат кой знае какви успехи. Китайските власти не са известни с отстъпчивостта си.
В края на деня краката ни бяха в отчайваща форма. Достигнахме хотела и с вопли се проснахме на леглото.
На следващия ден решихме да отидем до една забележителност, която се оказа съвсем наблизо до хотела ни. До Големия Буда се отива с дълга кабинкова линия. Пътуването е 25 минути, а ние взехме и кабинка с прозрачен под, та всеки път,когато погледнех надолу, ми се разтреперваха мартинките. Самият Голям Буда е внушителна 34 метрова статуя, а около него има много приятен комплекс с магазини и ресторанти. Има и будистки манастир. Ели се забавляваше да снима будистки монаси, които снимат със смартфони. Оттам напазарувахме супер сувенири.
Въобще в Хонг Конг всичко се върти около алъш вериша. Затова решихме да уважим местния шопинг мол. В началото магазините ни се сториха убийствено скъпи. Имат тактиката да сложат надпис „намаления до 50 %“, след което слагат намаление на един-единствен артикул върху предварително надути цени. Накрая обаче късметът ни се усмихна. Намерихме аутлет на Армани, Дона Каран и Калвин Клайн с наистина добри цени. От Мастъркард ще са доволни.
Понеже това беше последната вечер на пътуването ни,решихме да се поглезим и отидохме на вечеря в Кафе Грей Делукс. То се намира на 49 етаж в хотел Мариот и предлага уникални гледки към пристанището. Оказа се обаче,че не мога да намерят резервацията ни, въпреки че аз надлежно я бях разпечатал. В крайна сметка не само я намериха, а и ни настаниха на най-добрата маса с чаша шампанско за извинение. Така се прави! А храната беше просто супер. В крайна сметка си заслужихме глезенето с отдадената си служба на бога на туризма (който и да е той), а и ни чакаше 16 часов полет до Виена през Хелзинки.
