Идва ред и на Тайван. Спряхме в пристанищния град Кеелунг, на петдесетина километра от столицата Тайпе. Много от пътниците на борда бяха взели екскурзии до Тайпе за по 150-200 Евро. Ние вместо това отидохме на гарата, където си купихме билети за отиване и връщане до Тайпе срещу 2 Евро на човек (!!!). Влакът е бърз и удобен и ни закара до центъра на Тайпе за 45 минути. Оттам се насочихме директно към Музея на Националния Дворец. Когато бяга от войските на Мао в края на 40те, Чан Кай Ши прибира близо 1000 палета със съкровища от дворците и музеите на Китай. Всички тези чудеса сега могат да се видят в Музея на Националния Дворец. Или по-скоро щяха да могат да се видят, ако не бяха огромните тълпи вътре. Никога не съм виждал такова стълпотворение от хора,дори и в Лувъра или Уфици. Просто беше страшно, особено ако се има предвид,че повечето посетители бяха туристи от Китай... Както и да е, с малко късмет видяхме китайски яспис,скулптури,картини и ръкописи, датиращи от 3-4000 години преди новата ера. Човек почва да разбира защо китайците смятат останалите за варвари...
Измъкнахме се с шумна въздишка на облекчение от музея и отидохме в храма Лонгшан. За мен лично това беше едно от откритията на пътуването ни. Храмът е просто великолепен: изящен, с цветове и дърворезби сякаш увиснали във въздуха. Много хора идват тук да оставят по някой дар и да се молят,напявайки тихо химни към Буда. Това придава на мястото много мистична, но и приятна атмосфера.
След храма се отправихме към Тайпе 101. Това беше най-високият небостъргач в света (508 м),докато през 2010 година в Дубай откриха Бурж Халифа. Ели искаше да опита непременно пелмени по китайски (дим сум) в прочутата верига Дин Тай Фунг. Оказа се,че там се чака за сядане по 50 минути,като ти дават резервационно билетче. Ние си резервирахме места и отидохме през това време да се качим на наблюдателницата на Тайпе 101. За там се плаща и се чака доста,но си заслужава. Тайпе е впечатляващ град не само с размерите си, но и със самочувствието на хората, организацията и транспорта. Видях много елегантни хора, хубави коли и класни заведения.
След като се наситихме на гледката, дойде време за пелмените. Наистина има за какво да са известни. Поднасят се в дървени кутии,ядат се потопени в специален сос и са много вкусни. Освен това ги приготвят директно пред вас зад стъклена стена. Млади момци с маски оперират като роботи и произвеждат стотици, хиляди пелмени. Ние пробвахме с пилешко и скариди.
Накрая имахме около 2 часа да се приберем до кораба. Ели все седеше като на тръни, защото мислеше.че ще закъснеем. Аз имах повече доверие в тайванската влакова система и се оказа,че съм прав. Класирахме се точно навреме.