Накрая дойде време за натоварване на кораба. Подредихме се с още 2500 души на опашка и започнахме досадния процес по чекирането,който отне почти 3 часа. Корабът Diamond Princess е построен в Япония (всъщност точно от Мицубиши), дълъг е 290 метра и широк 37. Може да побере 2670 пътници и 1100 души екипаж. Нашите спътници бяха предимно американци, англичани, австралийци и канадци. Имаше обаче и доста китайци, руснаци и израелци. Ние си бяхме единствените българи от пътниците. От екипажа имаше петима българи. Трима от тях – Радо,Алекс и Боби- работеха в казиното и с тях успяхме да се видим няколко пъти. Беше много интересно да си говорим и с другите пътници. Австралийците са много дружелюбни и ни дадоха полезна информация за бъдещи пътувания в Австралия. Израелците имат високо мнение за България и няколко от тях ни казаха,че идват редовно на почивка на Черноморието. Руснаците се държеха много изрядно и с удоволствие общуваха с нас, когато разбереха,че можем да комуникираме на руски. Една възрастна рускиня ми каза „мы старые русские!“ и с това обясни всичко. Когато казах на едни млад руснак,че в България има много руснаци,които притежават собственост, той ме погледна и каза: „Надявам се,че се държат както нормални хора, а не както обикновено...“, при което умрях от смях. Единственото неприятно общуване беше с английско семейство,които бяха сякаш излезли от рекламна брошура на Найджъл Фарадж. Започнаха да обясняват как били преди 25 години в България и колко не им харесало, как българите за съжаление сега имали право да работят в Обединеното Кралство и каква беднотия била в България. Обясних им кротко,че в България на глава от населението има повече Бентлита и Майбах, отколкото в родината им. Това,а навярно и фактът,че говорех английски по-добре от тях, ги накара да млъкнат. После се разминавахме по коридорите, без те да ни поздравят.
Тук идвам до въпроса с китайските туристи. Не говоря за китайците от Тайван, Хонг Конг или Сингапур - те са възпитани и цивилизовани хора. Говоря за туристите от Китайската Народна Република, израснали в някое село в Централен Китай и направили наскоро по някой юан. Тези другари нямат елементарна представа от нормите за поведение в общество. Блъскат се безскрупулно, пререждат се,крещят. В един от бюфетите на кораба баба-китайка ме отнесе като боен кораб рибарска лодка,за да ме пререди. В метрото в Хонг Конг веднага си личи кой не е местен китаец – местните винаги изчакват да излязат първо другите. А китайските туристки са най-страшни от всичко. Те знаят само три степени на говорене: високо, по-високо и кресчендо, като настройките по подразбиране са за последното. Така че сте предупредени...
Иначе ключовият момент за добро прекарване на круизен кораб е да изберете правилната каюта. Трябва да е далеч от асансьори, перални и сервизни помещение,ресторанти и дискотеки. В това отношение наистина уцелихме. Нашата каюта беше тиха,широка и добре уредена,с балкон 3х3 метра. Корабът е преминал цялостен ремонт наскоро и си личи.Особено ме впечатли каютната система за развлечения. Оборудвана е с 42 инчов телевизор с всякаква информация, 10 телевизионни канала (включително ESPN, така че гледах няколко английски мача), и нови филми. Гледах и стар японски филм за самураи. В него показваха как през 19 век обучават самураи да стрелят с оръдие. Инструкторът им си скубеше косите и викаше: "Престанете да се кланяте един на друг - ще ви застрелят през това време!"
Развлеченията на кораба са много и разнообразни. Гледахме три представления в театъра,като и трите бяха на високо ниво. Гледахме и филм на горната палуба на огромен екран. В тон с японската тема на пътуването филмът беше „Годзила“. Посетихме и доста лекции-някои от тях много добри, някои не дотам. Имаше демонстрации как се прави суши например. Успяхме да направим и турнир по бридж (от скромност няма да казвам кой победи). Отморихме и в японската баня.
Обслужващият персонал се състои предимно от филипинци. Някои от тях имат леко дразнещ манталитет на сервилност, други просто си вършат работата.
Може би най-доброто от кораба беше храната. Всяка вечер в ресторантите имаше различно меню, а и опциите къде да се храните са много. Дори и в бюфета на последния етаж храната е супер. В това отношение Diamond Princess е поне две нива над Costa Luminosa, с която ходих на круиз в Норвегия миналата година.
