На обяд се натоварихме в Шинкансена и след две прекачвания се озовахме на дока в Йокохама. Оттам трябваше да се натоварим на круизния кораб. Посрещна ни нетипична за ден на отплаване тишина. Аз се притесних сериозно - дали не бяхме объркали мястото??? Накрая намерихме гише на Princess Cruises,където една ошашавена служителка ни обясни,че заради супертайфуна круизът е съкратен с един ден и щял да почне след 24 часа. Ама как,никой ли не ни се бил обадил да ни предупреди? Ми това било ужасно. След като порядъчно им се накарах, ни предложиха няколко хотели като алтернатива за нощта. Избрах най-познатия като име, Ню Отани, и това се оказа великолепен избор. Хотелът е точно в центъра на модерния регион на Йокохама, Минато Мораи 21, и от 15 етаж се открива феноменална гледка към пристанището. Вечерта се разходихме из комплекса на кулата Лендмарк, пълен с великолепни магазини и ресторанти, и се наснимахме на фона на пристанището. За вечеря си поръчахме нещо като японски гювеч, в който вместо месо имаше соя. Беше много пикантен и вкусен,ама соята някак си не можа да ме наяде.
Четвъртък сутринта решихме да уплътним с посещение в Техническия Музей на Мицубиши. Музеят е много интересно място,пълно с прилежни японски ученици. Там децата могат да правят опити и да разберат основните принципи на техниката. Отделно от това фирмата Мицубиши си прави реклама,показвайки продуктите си като ракетни двигатели,например. Интересното е,че фирмата показва без притеснение и прочутите си изтребители Мицубиши Зеро, нанесли сериозни поражения на американците през Втората Световна Война. После решихме,че сме огладнели от усилието, и си хапнахме великолепни палачинки. Бяха заляти със специално кленово масло и хипер калорични, но поради това и неимоверно вкусни.