Тайфунът си беше отишъл от Киото, но последствията му се усещаха под формата на проливен дъжд. Хотелът ни Citadines се оказа просто перфектен: голяма стая с всички удобства в близост до центъра и гарата, при това на съвсем разумна цена. Предвид дъжда решихме да хапнем в едно ресторантче съвсем до хотела и това се оказа отлична идея. Опитахме се да седнем, но сервитьорката любезно ни откара до една машина на входа. Там поръчахме желаните ястия на един екран и платихме директно на машината. А вътре ми донесоха най-доброто свинско,което съм ял през живота си. Мммм!
Следващото утро ни посрещна с прохладно и облачно време. Дъщеря ни Алекс беше направила слънчевия си танц във Виена за нас и това явно се оказа решаващо за това да не вали. В Киото човек се придвижва най-добре с автобус - картата за цял ден струва 500 йени и мрежата покрива плътно целия град. Има и метро – необходимост за град с почти милион и половина население – но то има само две линии. Първо отидохме до храма Kinkakuji със златната пагода. Тя наистина ни впечатли-много изчистена и елегантна. Паркът също е много приятен.
Оттам се насочихме към шогунския дворец Nijo. От него снимки вътре няма да видите, защото във всички японски музеи е строго забранено да се снима. Даже на някои места има специални служители, които носят плакати „Снимането забранено!“ Самият дворец е интересен,но обясненията са много схематични. Аудиогидът,който взехме, беше общо взето безполезен. Все пак видяхме и чухме прочутият скърцащ под, който е предупреждавал стражите за идващи нинджи. Явно шогуните не са се чувствали в особена безопасност... Паркът на двореца е, както всички подобни в Япония, добре поддържан и интересно замислен.
След тези две дестинации решихме, че е време да похапнем. Бях решил да опитаме темпура и затова отидохме в Yoshikawa Inn. Посрещна ни възрастна японка, която не говореше грам английски. Темпурата се приготвя пред вас и представлява месо, риба и зеленчуци, пържени в особен сос. Мен лично не ме впечатли особено. Впечатлих се обаче от тоалетната на ресторанта, където звучеше Шопен. Всъщност, ако великият поляк беше пробвал японска тоалетна, би и посветил поне една соната. Фиксацията на японците към тоалетните минава всички граници. Седалките се загряват, има всякакви функции, а командното табло напомня това на космически кораб. Ще хвана да стана дистрибутор на фирмата Тото (най-големия производител на технологични тоалетни). Много хляб има в този бизнес.
После се поразходихме малко из централно Киото. Градът е интересен, с много шопинг аркади, малки кафенца и магазини. Натоварихме се пак на автобус и отидохме до друг храм, Kiyomizu. Този храм е един от най-известните в Япония, но мен лично ме разочарова. Стори ми се твърде комерсиален и претъпкан. До него се отива по известна улица с магазини, но тя е толкова пренаселена,че всяко удоволствие се губи. Пред храма три японски тийнейджърки ме нападнаха с искане да си направим селфи. Когато се съгласих с ентусиазъм, те започнаха да се кикотят и да пищят от кеф.Знам,че направих три дечица щастливи.
До храма има светилище на богинята на любовта. Има поверие,че който мине със затворени очи между два камъка пред светилището (разположени на десетина метра един от друг), любовното му желание ще се сбъдне. Местоположението на тези камъни болезнено ми се изясни,когато с напълно отворени очи се светнах с все сила в един от тях и почти си счупих коляното. Мамка му и камък!
После се спуснахме през една наистина чудесна странична уличка и минахме през кварталът на гейшите Годжо. Гейши не се показаха-явно беше доста рано за тях-но намерихме няколко очарователни малки храма.
Вечерта отидохме да се поразходим в центъра,където накупувахме сувенири и се разходихме по прочутата улица Понтончо. Тя се оказа много комерсиализирано място,пълно с надценени ресторанти. Ели заложи на сушито на една съседна улица и заяви,че е великолепно.
На следващия ден имахме още 3 часа в Киото. Оползотворихме ги чудесно, като отидохме пеша до Sanjusangendo Hall, където има 1001 статуи на хилядоръката Канон. Великолепно място с невероятни статуи и много добри обяснения. В двора ни обсадиха японски ученици,които си бяха приготвили въпросници за нас на английски. И ние с Ели, нали сме си добрички, отговаряхме...
Точно отсреща се намира Националния Музей на Киото. В него видяхме добра колекция от японски артефакти. Музеят е компактен и се разглежда бързо, но дава добра представа за историята на японската култура.
