"Апчих!" "Апчих!!!" "Аааапчих"! Ели кихаше като картечница. "Бух!Бух!Бух бух бух!!!", пригласях аз с бронхитен баритон. Беше вечерта преди заминаването ни за студения климат на Хелзинки, а ние с Ели бяхме като вирусна версия на дуета Юритмикс.
Пътуването ни не започваше по най-добрия начин, но ние сме стреляни зайци и не се уплашихме. Опаковахме индустриални количества Тайлол Хот и капки за нос и се отправихме към летището.
Хелзинки ни посрещна с облаци, гаден дъждец и ниски температури. Градът е сив, нисък и грозен (навярно фактът,че слънцето не се показа и за момент за тези 24 часа,също допринесе за това впечатление). А за скъпотията думи нямам. Бил съм в градове като Цюрих и Лондон, но Хелзинки надминава всичко. Въпреки това хората се тълпят в магазини като Стокман и харчат ли, харчат. Почвам да се питам дали не са обменили опит с Гърция...
Успяхме бързо да се настаним в много удобен апартамент на малко полуостровче на пешеходно разстояние от центъра. Намерихме го чрез AirBNB, който се оказва много удобен сайт. Имайки предвид гадното време, набързо се разходихме и хапнахме в Пица Хът, плащайки по 15ина Евро на пица. Обслужването беше наистина лошо. Когато питах сервитьора дали говори английски, той ме погледна студено и каза: “Yes I Do. Do you???” В тоя момент ужасно ми се прииска да му тресна един балкански десен прав в зализаната руса мутра.
На следващия ден, петък 10 Октомври, излязохме да се разходим. Видяхме православната катедрала, студена и мрачна. Разходихме се из крайбрежния пазар, който май е най-доброто нещо в Хелзинки. Точно до него има модернистична скулптура на пикаещ индивид, под която има върволица от туристки,желаещи да се снимат.
След като се поразходихме и хапнахме чудесна индийска супа в един мол, дойде време за летището. И Слава Богу...
