Нека започна,като изясня някои неща от географията на Шанхай. Градът си е,откъдето и да го погледнеш,най-големия в света. Шанхайската община има обща площ от 6340 кв.км.,тоест съвсем малко по-малка от тази на Благоевградска област (6449 кв.км.). На тази площ са наблъскани кажи-речи 25 милиона души, или 4 пъти населението на България. Ако се прибавят и околните селища, населението набъбва до 34 милиона. Много народ,много чудо – на квадратен километър се падат по 3800 души. Интересно,обаче човек някак не чувства да има чак такава тълпа наоколо. Разбира се,в центъра си има задръствания от хора, но в по-крайните квартали е доста спокойно.Река Хуангпу, която тече от север на юг,разделя града на две основни части. Тази на запад от реката се нарича Пукси (или Пуси-не е това,което си мислите-млък!). В тази част имам честта да пребивавам аз. Тя е старата част на Шанхай. Навремето е било по-престижно да живееш тук, но сега инвестициите са се насочили към източната част на града – Пудонг. Там са повечето нови офиси на фирми, както и супер високите небостъргачи. Те могат да се видят най-добре от западната част на реката, така наречения Бунд. Той представлява една широка променада с кафета, паркчета и други забавления за населението (а то,нали помните по-горе,е значително).

 

Стандартната обиколка на Шанхай обикновено започва от Народния площад. Аз обаче взех метрото до източната спирка на Нанджинг Роуд. Честно казано,очаквах местното метро да е много мизерно,имайки предвид многото хора и мръсотията,която видимо не смущава никого. Оказа се обаче, че греша. Метрото е чисто, широко и добре организирано. Има 13 линии,които покриват практически целия град. Входът е с магнитна карта,в която се зарежда определена сума пари и която се поставя на четци на влизане и излизане. Цената на едно пътуване например между станцията до университета Чифенг Роуд и центъра е 4 Юана, или около левче. Влаковете са бързи и точни. Може би точно метрото е причината трафикът в Шанхай също да не е това,което очаквах. Не че няма коли. Има, и то много и скъпи. Убеден съм,че средната цена на колите в Шанхай е доста по-висока от тази в Токио например. Ще видите много Аудита, Поршета, БМВта, Лексъси, че дори и Ролс-Ройсове и Бентлита. Най-силната автомобилна фирма обаче е Фолксваген. Местните карта предимно бензинови коли. Друга причина да няма много задръствание е изнасянето на пътищата в небесата. Да,точно така – когато са видяли,че няма място на земята, местните са изнесли пътищата на колони. Някои кръстовища стигат до пет нива пътища! Например пътят,който минава до моето жилище, е на ниво пети етаж на блока. За съжаление това се оказва точно моят етаж,така че шумът е доста силен.В Шанхай има точно едно правило на уличното движение и то е,че няма правила. Съвсем нормално е да видиш някой с кола да пресича на червено или да прави обратен завой,пресичайки четири ленти движение плюс тревна площ/ Просто така му се е приискало. Затова пешеходците правят каквото си искат но много,много внимателно. За тях заплахите идват не само от колите,но и от безбройните скутери. Те карат без фарове вечерно време (за каски не са и чували) и профучават като призраци покрай вас. Когато им скимне,просто се качват от шосето на тротоара. Не че искат да сгазят някого-просто така е по-весело.

 

Но нека се върнем към моята разходка на Нанджинг Роуд. Това е местната Витошка (или Марияхилферщрасе,ако приложим виенски мерки). Улицата уж е пешеходна,но на нея весело се движат туристически влакчета,чиито маршрут е от единия край на улицата и после обратно. Билетът струва скромните 5 юана. Ако човек е уморен от пазаруване такова возене е много приятна екстра. На Нанджинг Роуд са разположени всички големи магазини и луксозни бутици, както и най-големите международни вериги за бързо хранене. Понеже бях гладен,но ми беше омръзнало от уйгурски пикантни манджи, се шмугнах в един ресторант Пица Хът. Харесват ми пиците им, а във Виена отдавна затвориха единствения ресторант от веригата. Разбира се, менюто на местния Пица Хът е доста различно от това в европейските ресторанти на веригата. Хапнах една добра салата и гъбена супа и отидох да си измия ръцете. Тоалетната се оказа най-мизерната,която съм виждал от години. Такива контрасти за типични за Шанхай – хубав ресторант с добро обслужване и много ниски стандарти на чистотата.

След като човек се помотае по магазините, не му остава нищо друго,освен да се остави на тълпата да го повлече в посока Бунда. Разбира се,целият бряг на реката е покрит от хора с фотоапарати и кретенчета с пръчки за селфи. Освен това панорамата е любимо място за снимки на младоженци. Всяко уважаващо себе си китайско семейство си прави сватбен албум с професионален фотограф и задължително има една от снимките във формат А1 с розов или лилав фон в хола на апартамента си. А самите снимки са от този тип,който би накарал Нора Робъртс да изпадне в тих възторг. Китайците, изглежда, са безнадеждни романтици, а общият им вкус граничи с блудкавото по западни разбирания. В квартала например видях сватбено бюро с венец от рози вместо вход. Добре,че наблизо имаше голям храст, та се насочих натам тихичко да се издрайфам.От Бунда се открива страхотна панорама към големите сгради в Шанхай. Всъщност панорамата много напомня тази в Хонгконг и даже си мисля,че доста нещо е копирано оттам. Има много запомнящи се сгради.Най-високата сграда е тази на Шанхайския Световен Финансов Център с 492 метра и 101 етажа. Казват и „Отварачката“. Нищо общо с Мара – просто в горната си част е отворена и прилича на отварачка за бутилки. Скоро обаче ще довършат нова сграда (Кулата на Шанхай) с цели 632 метра и Отварачката ще отстъпи на почетното второ място.Бях се разхождал само три часа, а се почувствах зверски уморен. Не ме спаси дори и кафето в Старбъкс. Затова реших,че трябва да си пазя силиците за нови подвизи и се насочих към хотела.

Urbi Et Orbi