От близо седмица квартирата ми загуби ергенското си очарование и придоби семейно такова. Съпругата ми Ели най-после пристигна и сега най-после всичко е подредено до конец. Само дето сега ми отнема двойно повече време да намеря неща, чието разположение в творческия хаос преди перфектно знаех.Но майтапът настрана – съвсем друго си е с изпитано бойно другарче! Има с кой да споделиш впечатления и да направиш нови планове.

 

Още след пристигането и с Ели решихме да се шетнем до друг интересен китайски град-Суджоу. И така в една хладна ноемврийска сутрин нарамихме багажа и се отправихме до гарата.Суджоу се намира на стотина километра западно от Шанхай и е един от най-известните туристически центрове в Китай. С влакът дотам се стига за по-малко от половин час – тоест отне ни доста повече време да стигнем до самата гара.Суджоу е известен като „китайската Венеция“, защото е разположен на много канали и езеро. Китайците казват „Шанг ю тйантанг,ксиа ю суханг“, или „На небето има рай, а на земята са Суджоу и Ханджоу“ (Ханджоу е другият „воден“ град). Само не ме питайте къде в китайския текст са имената на градовете...

 

Пристигнахме безпроблемно,без дори да сме имали време да одумаме другите пътници, и веднага се отправихме с такси към хотела. Таксито кара поне два километра под земята,докато излезе от гарата (която,между другото,е много модерна). Возихме се половин час, като през цялото време някаква апликация говореше едно и също на шофьора през тонколоните на колата. След двадесет минути непрестанно бърборене на висок глас „Ши шъ ман кхъ...“ усетих,че почвам да губя самообладение и ще направя нещо идиотско,като например да замеря телефона на шофьора или самия него с нещо тежко. Накрая обаче платихме само десетина лева, което предполагам включва намаление заради опасността за душевното здраве на пътниците.Бях резервирал стая в Гардън Хотел,който се оказа истинска находка-комфортни и тихи стаи плюс перфектно обслужване (даже и английският на персонала беше ОК).

 

Хвърлихме куфара и се запътихме на изследователска експедиция из града. За съжаление някакъв арктически фронт си беше проправил път от север и температурата не беше далече от нулата. На всичкото отгоре духаше и противен влажен вятър. Ние обаче сме стреляни зайци и, водени от скандинавската поговорка „Няма лошо време-има лоша екипировка“, се насочихме към Градината на Смирения Администратор. Знам,че ще ме питате защо пустата му градина се казва така. Създадена е през 16и век от един висш чиновник,Уанг, който решил да се оттегли от политиката и да се опита да живее скромно. Този му опит бил увековечен от негов приятел-поет,който кръстил градината със сегашното и име. Явно обаче господин Уанг е успял да пооткрадне доста парици преди да се пенсионира,защото градината заема повече от пет хектара и е истински шедьовър. Състои се от безброй композиции с цветя,дървета,мостове, беседки, бонзай, дърворезби и,естествено,камъни. И японците, и китайците много си падат по камъните,особено когато ги асоциират с някаква лична история за намирането на съответния камък. Бил съм в много градини из целия свят, но произведението на г-н Уанг е определено в Топ 5 на всичко, което съм виждал. В градината има много несиметрична хармония,която създава интересно чувство за уют.Тоест уют щеше да има, ако не бяха безбройните китайски туристически групи, чиито екскурзоводи безпардонно надуват главата на всички наоколо, крещейки в миниатюрни усилватели. Но нито това, нито студа успяха да развалят удоволствието ни от това забележително място.