Ако съвсем случайно сте си пожелали да се преродите в следващия си живот като патица,гледайте това да не се случи в Китай.

Китай не е хубаво място за патките. Никак дори. Тук ги ядат печени,сушени,мариновани,шпиковани,осолени, варени и на грил. Ядат им месцето,крачетата,главите, а шийките им ги изсушават и ги ползват за чудесно мезе към местната ракия. Но докато все пак патиците са познати за нас, то други хранителни компоненти представляват истинско предизвикателство при пазаруванато в местните магазини. Първо искам да отбележа,че още не съм ходил на истински открит пазар за зеленчуци и риба – смятам да направя това през следващите дни. Досега съм ходил само в Карфур, един голям корейски супермаркет на име еМарт,както и в няколко квартални магазинчета каквито,подобно на България, има навсякъде. Някак си обаче все ме тегли към Карфур. Първо, има два такива магазина близо до апартамента ми. Второ, фен съм на веригата още откакто живяхме във Франция през 1999 година. И накрая, в Карфур звучи приятна френска музичка (от типа Comment Te Dire Adieu) и (почти) всички продукти са с имена на английски.

 

Езиковият проблем е това,което обърква най-сериозно чужденците при пазаруването в Китай. Шансовете да случите на продавач,говорещ английски в обикновен хранителен магазин са горе-долу като тези на Пирин да спечели Шампионската Лига. В смисъл има ги, но са пренебрежимо минимални. Не можете да питате кое колко струва, има ли вашия номер или други подробности. Даже когато има разпродажби, пак не можете да разберете колко процента са,защото китайците използват някакви странни изчисления при намаленията. От друга страна,много млади китайски продавачи се опитват да разрешат този проблем,като си инсталират апликация-преводач на телефона. Аз пиша на английски на екрана,а апликацията превежда на китайски. После китаецът избълва двайсетина срички за пет секунди,а апликацията изписва всичко на английски на екран. Красота.Липсата на китайски езикови познания и присъщото ми любопитство (да не кажа лакомия) ме накара да опитам едни апетитно изглеждащи пръчици, които бяха поставени при ядките. Захапах една и езикът ми моментално реагира с леко подуване. Предполагам,че въпросните пръчки все пак са били ядливи,защото оцелях. Поне засега.

 

Има някои неща,по които китайците наистина си падат. Това са на първо място различните видове кнедли, които можете да купите замразени, готови, полуготови или сами да си направите. Има цели рафтове с тях. Падат си още много по ядките, сушените неща, сосовете и,разбира се, патките. От ядките има такива,каквито не съм виждал или чувал през живота си – а аз много обичам ядки. На една опаковка ядките бяха съблазнително изобразени досущ като хлебарки. Пък кой знае – може и наистина да са били хлебарки. Бррр!

 

Изсушаването се прилага към всичко,което тича,пълзи,лети или плува. Видях изсушени сепии,които изглеждаха като трупове на извънземни от фантастичен филм. Въобще тук не е подходящо място за вегетарианци или за хора с изтънчени вкусове. Миризмите,които се носят от щандовете,са просто умопомрачителни. Предполагам,че това е резултат от греховното смешение на различни компоненти във всякакви нестандартни конфигурации. Чипс с водорасли? Няма проблеми – хей го там. Китайците не са гнусливи към която и да е потенциалната храна по елементарната причина,че имат да изхранват огромно население. Затова се ядат глави на риби, змиорки, крака на кокошки и какви ли не части знайни и незнайни. А няма как да питаш какво точно ядеш. Затова аз,както повечето чужденци, благоразумно се придържам към познатите марки.

 

Знам,че ще ме попитате за цените на хранителните продукти. Цените на произведените тук неща са като тези в България или малко по-ниски. Всичко,което е внесено, е на двойна или тройна цена. Това се касае особено за луксозни стоки като вино,шоколад или сладолед.