След толкова обменени впечатления навярно вече сте разбрали,че мен много не ме свърта на едно място. Шанхай има свойството да те задушава, ако прекараш прекалено много време в него. Поради тази причина предложих на Дан да се изнесем за два дни в посока Нанджинг и той с ентусиазъм прие. Нанджинг е малко осеммилионно градче и е една от четирите стари столици на Китай, известна с многото си забележителности. Така че с помощта на безценната ни асистентка Ади закупихме билети за бързия влак и се натоварихме на него в една дъждовна шанхайска сутрин. Този път пътувахме не от гара Хонгкиао (която се намира на два дни път с камили от моето жилище), а от главната шанхайска станция, която е само на 4 спирки с метро. Пътят до Нанджинг е по-малко от 2 часа, така че имахме време само за по едно кафе и одумка на околните. Надявахме се в Нанджинг да не вали, но де тоя късмет. Поради това решихме да не експериментираме с метрото и се натоварихме на такси.

 

Пътуването с такси в Китай е незабравимо преживяване. Разбира се, шансът шофьорът на такси да говори английски е горе-долу като този на другарят Станишев да стане демократ. В смисъл има го, но е пренебрежимо малък. Така че, вадите напечатан на китайски адрес или карта на града и го показвате. Шофьорът опулва очи и почва да бълва някакви мъчителни звуци. Вие тикате пръста си пак в адреса и се опитвате да насочите блуждаещото му внимание натам. Ако сте късметлии, в главата му нещо прещраква и той почва да кима в знак на разбиране. Ако не сте късметлии, си взимате партакешите и се изнасяте извън колата да чакате следващото такси с по-интелигентен шофьор. И това ни се е случвало.

 

Настанихме се веднага в хотела, който уж беше петзвезден,но се оказа старо величие с доста поувехтяло обзавеждане. Иначе беше на супер централно място и си имаше всичко, включително бърз Интернет. Освен това ни обслужваше един китаец с чудесен английски,който ни даде и много ценни идеи къде да идем и какво да видим. Господ здраве да му дава.

 

След като изпихме задължителното кафе в Старбъкс, започнахме да правим планове за деня. Дан много държеше да видим първо Мемориала на жертвите от клането в Нанджинг, а и аз имам сериозен интерес към историята,така че се насочихме пак с такси натам. Мемориалът ни посрещна с обилен дъжд и доста солидна опашка от посетители. Времето беше напълно в унисон с атмосферата на мемориала – мрачно напомняне за една от най-кървавите страници в човешката история за която на Запад за съжаление се знае много малко. Когато японците започват войната си срещу Китай през 1937 година – доста преди войната в Европа да се развухри – те първо превземат Шанхай, а след това се насочват и към Нанджинг, който тогава е столица на правителството на Китай. След упорити боеве и въздушни бомбардировки Нандинг пада на 13 Декември 1937 година. Следват шест седмици от най-кошмарните издевателства над местното население и вече предалите се и разоръжени китайски войници. Масовите разстрели са над 100, а спорадичните изтребвания на хора с мечове и щикове са хиляди. Масовите изнасилвания са толкова много, че цялото събитие е известно като Изнасилването на Нанджинг. Разграбването и опожаряването на града само допълват картината на ужас и хаос. Мемориалът, който е построен през 2006 година, е наистина точното място да осъзнаете целия кощмар на случилото се. Самата експозиция е много пълна и логична, като човек може да види не само снимки, но и предмети от онова време, както и самите кости в масов гроб на някои от загиналите. В допълнение има и много забележителни скулптури и аудио-визуални инсталации,които подсилват цялостния ефект. Оценката на жертвите варира между 40 000 и 300 000, като последното число е официално приетото от китайска страна.