Оттам спряхме първото такси (май вече споменах, че такситата в Китай са криминално евтини) и се насочихме към ресторант „1949“, където ни чакаше Чайк. Ресторантът е направен с много вкус в модерен китайски стил и е украсен с бронзови скулптури на бойци от различни бойни изкуства. Отговорно мога да заявя, че менюто, избрано от Чайк, се състоеше от най-вкусните неща, които съм ял в последните двайсетина години. Всичко беше приготвено и представено много изискано. Опитахме настъргани на конци и после карамелизирани гъби, тофу в пикантен сос, обърнати наобратно пелмени върху хрупкава коричка, пиле панирано с филирани лешници и гарнирано със сос от лимонова трева и какво ли не още. Казвам ви откровено, че от самото изброяване на тези вкусотии споменът за тях се връща в устата ми и започвам обилно да слюноотделям подобно на кучето на Павлов.

 

Разбира се, коронното блюдо на вечерта беше Патицата по пекински, пардон, бейджингски. Това е и запазената марка на ресторанта. Трикът при това ястие е препечената кожичка да е поне половината от блюдото и лесно да се отделя от крехкото месо. Пожертваните в името на гурманда патици се отглеждат от съвсем малки при специални условия и не трябва да бъдат на повече от месец-два, когато отдават живота си за каузата. Тайната на вкуса им е и в процедурата по сушенето и печенето им. Доброто изсушаване гарантира лесното отделяне на коричката, а печенето на бавен огън в нещо като пещ за пица със специално дърво от финикова палма допринася за аромата на месото и хрупкавостта на кожичката. Всичко се поднася с много специален сос, който има наистина феноменален вкус. Нарязаните на тънки късове кожичка и месо се топват в соса, после се увиват в нещо като много тънка палачинка и сладичко се изяждат. Вместо тънката палачинка може да се използва и малко хлебче. Повечето хора добавят и тънко нарязана краставица, репичка или летен лук. Аз обаче реших да не си правя експерименти и изконсумирах патката натюр. Нирвана!

 

Цялата тази кулинарна вакханалия беше обилно полята с много добро китайско вино и някаква специална ракия,която местните наричат „бай джун“. Не гарантирам за правилното изписване, защото научих името и постфактум. Самата ракия е 52 градусова и не е никак мека, а има специфичен хвойнов вкус. Във всеки случай не ни се опъна и, поклащайки се весело като бейджински патки, се насочихме към таксито. Силно се надявам да имам възможността да демонстрирам на Чайк някои нашенски кулинарни хватки, когато дойде по нашите ширини. Самият той има кулинарен блог и е карал курсове за дегустатор на вино. Във всеки случай ни предложи едно истинско кулинарно преживяване и чудесно посрещане в Бейджинг.