След като се нацъкахме, наснимахме и настудувахме се насочихме към добре заслужения обяд. За мое учудване се оказа,че наблизо има ресторант за сандвичи „Събуей“, в който на всичкото отгоре имаже добър безжичен интернет и даже супер сладолед. Колко много щастие на едно място! По време на обяда с Пау си говорихме за най-различни аспекти от живота в Китай, за китайската писменост и култура и за самия него. Оказа се,че има едно двугодишно дете,което за съжаление страда от болестта на Кавазаки и даже същият ден трябваше да иде на преглед в болницата. Затова Пау притеснено гледаше телефона, но всеки път искаше специално разрешение да говори. Много коректен човек - в крайна сметка той знаеше, че ние сме му клиенти и сме платили за времето му.

 

След посещението до стената се насочихме към друга забележителност – летния Дворец. Докато стената е на северозапад от Бейджинг, то дворецът се намира в североизточната част на столицата, така че не влизахме в града, а използвахме околовръстното шосе номер шест. Да, в Бейджинг има шест пръстена от магистрали около града. Пау ни осведоми,че ако решим да прекосим градът по диагонал при нормален трафик, ще ни трябват около пет часа. Предполага се, че Бейджинг е с население от около петнайсетина милиона души – тоест доста по-малко от Шанхай. Като територия обаче столицата е много по-голяма – пътищата са много по-широки,а сградите са доста по-ниски и не толкова нагъсто. Освен това архитектурата в Шанхай е много по-модерна, докато в Пекин все още властва „сталинския барок“.

 

Летният дворец се оказа огромен комплекс от жилищни сгради, храмове, беседки, паркове и езера. Водата беше покрита с тънка коричка от лед и над нея се издигаше лека пара. Дворецът е строен пак по времето на династията Минг, но през 1860 е разрушен от уж цивилизованите обединени англо-френски сили, за да бъде пак възстановен от най-силната и влиятелна жена в Китай в последните години на 19-и век. Името й е Тсу Ши, но са я наричали Драконовата лейди заради навика й да декорира дрехите си с дракони – символ на императорската власт. Била е много интересна личност, много подобна на Роксана, жената на турския император Сюлейман Великолепни. Също като нея Драконовата лейди си е пробила път до сърцето и леглото на императора с дързост, хитрост и добре събрана информация. В самия дворец човек може да види някои много интересни неща, като най-дългия покрит коридор в света (повече от 700 метра), както и мраморен кораб, паркирал точно на пристана все едно всеки момент ще отплава. Забележително е и разнообразието от форми на прозорците. По това време стъклото е било е скъпо и наличието на толкова много прозорци е било признак на голям лукс. Те са разположени на такава височина че Драконовата лейди да може да вижда лесно през тях. 

 

За съжаление обаче изгрялото за около час слънце се скри, сякаш реши „Стига им толкова топлина на тия глезльовци!“ и даде пак път на хапещия студ. Затова подвихме опашки и се прибрахме в топлия хотел.