Този път няма да ви занимавам с размисли на определена тема. Вместо това ще ви разкажа как я карам из този мегаполис и какви интересни неща виждам всеки ден. Ще бъде нещо като импресия, един вид.

 

Вече ви казах,че се оказа доста трудно да се сдобия с китайска виза. За целта трябваше първо да взема разрешение за работа и чак после ми дадоха работна виза тип Z. Тази виза изисква в срок от 30 дни от влизането в страната човек да подаде документи за постоянен престой. А за подаването на тези документи пък от своя страна е необходим медицински сертификат. И така една седмица след пристигането си вече седях чинно пред едно голямо гише в одобрена от държавата клиника за медицински изследвания, придружаван от нашата китайска асистентка Ади. Тя е безценен помощник за всички чуждестранни преподаватели в университета поради ведрия си характер и доброто си владеене на английски. Във всичките ни сблъсъци с китайската администрация Ади повтаря само едно: „Бъдете сигурни,че всичко ще бъде изпълнено точно на датата,за която е обещано!“ И досега винаги се оказва права. Местните служби имат сложен процес на работа, но са изключително прецизни и ефективни. Така се оказа и в клиниката. Първо отидохме на едно гише за регистрация,после платихме (разбира се-къде без това), след което аз отидох на една опашка за прегледи. Опашката вървеше много експедитивно,понеже всичко беше логично и номерирано: кабинет 101 – рентген, кабинет 102 – ЕКГ, кабинет 103 –очен лекар и т.н. Накрая трябваше да ми вземат кръв и,честно казано,се бях доста притеснил. Това ми чувство идваше не толкова от перспективата за боцкането с иглата, а по-скоро от хорър историите,които всички сме чували за нивото на хигиена в китайските болници и за заразяване с хепатит, СПИН и какво ли не още. Оказа се,че това са напразни страхове. Всичко беше блестящо стерилно, а медицинската сестра ми взе кръв толкова безболезнено, че само имах време да кажа „Евала за професионализма!“. И,както бяха обещали, документите с резултатите от медицинските изследвания пристигнаха точно след три дни.

 

След тази позитивна среща с китайската медицинска система реших да реша и друг проблем. Още от Виена ме болеше зъб,върху който виенската ми зъболекарка беше работила седмица преди заминаването ми. След две безсънни нощи ми писна и попитах в университета да ми препоръчат някой добър зъболекар. Директорът, американецът Рик, ми препоръча „Доктор Николай“ от клиниката Parkway Health, който „май има нещо общо с България“. „Доктор Николай“ се оказа сърбин на име Никола Урошевич, висок симпатяга с брада и типичното сръбско чувство за хумор. Той заяви,че е женен за македонка и спокойно можем да си говорим на български. Самата клиника е на много високо ниво. Всъщност така и би трябвало да бъде – предвид цените,които взимат... Мога само да се надявам застраховката да покрие разходите.

 

Та докторът направи първо невероятно детайлна рентгенова снимка и установи,че зъбът трябва да бъде умъртвен,ако не искам да има сериозни неприятности. Оказа се,че виенската ми зъболекарка не е обработила добре зъба и той е хванал инфекция. Докато изпълняваше неприятната процедура по умъртвяването, доктор Урошевич гледаше китайската сестра с поглед,който казваше „С кеф бих ти извил шията,само да можех!“ Причината беше невероятното туткане,с което въпросната дама изпълняваше всички нареждания на доктора. Да намери игла номер 21 и отне около две минути, през което време аз седях на стола, отворил уста като български полицай за бонус заплащане. Явни в Китай никак не е лесно да се намери квалифицирана работна ръка, особено в работи,които изискват владеене на английски. След като получи иглата, доктор Никола промърмори под нос нещо, от което долових само „Йебем ти...“

 

След като приключих със зъболечението, реших да се отдам на културна програма. Отидох в Шанхайския Музей На Науката и Технологията. Музеят е наистина голяма сграда, приютила в себе си експозиции за науката,техниката и медицината. Най-интересна ми беше частта за космическите изследвания в които,както знаем,Китай играе все по-голяма роля. Разглеждайки ракетите-носители установих,че китайските модели все още има доста да се усъвършенствуват, докато стигнат до товароносимостта на американските и руските модели. Другото интересно нещо беше в отдела за информационни технологии. Там имаше компютър Макинтош и над него култова снимка на Дън Сяо Пин, който седи до пионерче със същия компютър през 1984а година. Надписът на снимката беше “Надареният пионер Лио Сю (или нещо подобно) демонстрира свои програми на другаря Дън Сяо Пин на този компютър през 1984 година. Другарят Дън погали пионера по косата и каза тези мъдри думи: Всички деца трябва да изучават компютър в училище.“ Ужасно съжалих,че батерията на апарата ми беше изтощена и не можах да снимам този бисер на комунистическата пропаганда.