Седя си аз във влака,който се движи с над 300 километра в час, и пиша тези слова... Момент,ще кажете, има ли такива влакове в Китай? Има,и още как. С ръка на сърцето ще кажа,че китайските влакове ме впечатлиха доста повече от Шинкансен в Япония. Движат се с подобна скорост, а са много по-чисти, по-нови и по-модерни. Наистина, Шинкансенът е технология от шестдесетте години на миналия век, но по всичко изглежда,че Китай съвсем не се страхува да си мери шапката в областта на технологиите с която и да е друга страна. Влаковете са само един аспект от този технологичен напредък. Същото се касае и за ракетните технологии, и за електрониката. Фирми като Hisense и TCL произвеждат телевизори, които по нищо не отстъпват на корейските и японските. По всичко личи,че китайците ще са в електрониката в следващите десет години това,което бяха корейците в миналото десетилетие.

 

Но аз изпреварвам събитията. Нека обясня как се стигна дотам да пътувам до Чюфу. Миналата седмица взе да ми писва от шума и пренаселеността на Шанхай и реших да си намеря някакво пътуване,което хем да ме разсее, хем да ме отмори. Проучих няколко дестинации и се спрях на Чюфу, На английски се пише Qufu, но ми трябваше доста време да разбера как е китайското произношение (дано да съм го уцелил). А когато видях,че петзвездния хотел Shangri-La има промоция и предлага стаи за под 100 Евро на вечер, решението ми бе окончателно. Поканих да дойдат с мен и двама американски преподаватели – Дан и Дейна – които също като мен преподават за един семестър в Уебстър. Братя по оръжие сме, един вид. Дан е точно на моята възраст и е бивш военен. Поддържа страхотна форма с бягане и фитнес всеки ден и има сходни интереси на моите,поради което можем да поддържаме отлична комуникация . Дейна е вече пенсионер и се е бил във Виетнам през седемдесетте. Въпреки че е вегетарианец, отдавна е минал стоте кила и придвижването му е леко трудно. Възгледите му за света са типично американски във всеки смисъл на тази дума. Опитах се да споря с него по няколко въпроса, но скоро разбрах,че е кауза пердута и бих отбой.

 

Чюфу се намира на около 650 километра от Шанхай в посока Пекин. За щастие градът има гара на високоскоростната влакова линия и ние решихме да се възползваме от този факт. Китайските колеги ни купиха билети със запазени места, като цената беше около 100 Евро на човек в двете посоки. Влакът заминаваше в 9:34 сутринта. Попитах американците кога искат да са там и двамата в един глас заявиха, че ще са на гарата поне час предварително. Оказа се,че и двамата страдат от тежка форма на мания да не закъснеят. Това се отнася особено за Дан,който страда физически,ако не е на линия поне час предварително и ръцете му треперят,докато не се озове на мястото си във вагона. Посмях им се на акъла и им казах,че ще дойда направо във влака. С метро гарата е на около час от апартамента ми,така че прецених да тръгна около осем часа. Бях на гарата около девет часа,но тя се оказа просто огромна и ми отне доста време да намеря перона. Класирах се във влака в 9:29 и се ухилих на американците. Оказа се,че те през това време са се забавлявали да правят залози дали ще успея. Смъмрих ги и ги посъветвах да се държат като разумни хора и никога да не се съмняват в мене.Стигнахме в Чюфу точно на минутата. Дейна беше организирал с хотела да ни вземе кола и те,понеже са уважаваща себе си организация, ни пратиха Мерцедес Е-класа с всички екстри. Много мило от тяхна страна.Хотелът се оказа наистина великолепен, истински пет звезди с всички произхождащи от това екстри като СПА център,огромни чисти стаи с модерно обзавеждане и перфектна звукоизолация, басейн,бърз интернет и тъй нататък. На всичкото отгоре имат два перфектни ресторанта,единият които май даже има и Мишлен звезда. И всичко това за двуцифрена сума. И двамата американци заявиха,че това е далаверата на века и че ще ме черпят по тоя случай. Да видим дали ще си изпълнят обещанието...

 

Чюфу е малък 60 000-ден град, който по китайските стандарти навярно може да мине и за голямо село. Той е част от област Шандонг, която е една от най-богатите в Китай. Градът обаче представлява един много различен Китай от този,който ще видите в Шанхай. Ритъмът тук е напевно бавен, колите се движат с 40 км/час и спазват всички ограничения. Улиците са широки и чисти и са обрамчени с дълги редици от красиви дървета, оцветени в бледите багри на есента. Не се чуват клаксони през деня, а през нощта е тихо като в църква. До известна степен това може би се дължи на статута му на нещо като свещен град. Както е добре известно, конфуцианството е на голяма почит в Китай, а Конфуций е роден именно в Чюфу. Тук са храмовете в негова чест, родовият му дом,както и гробището на неговия род. И трите са свещени обекти за китайците, като градът е и в защитения списък на ЮНЕСКО.

 

Първата ни работа беше да отидем до храмовия комплекс, който се намира на петнайсетина минути пеша от хотела. Времето беше приятно прохладно,но облачно и леко мъгливо. Това придаваше известен мистицизъм на старите сгради в комплекса. Самият комплекс е наистина голям и е разположен на площ от близо 4 квадратни квадратни километра. В него има множество храмове с общо 466 стаи и 54 различни пътеки. В продължение на близо хилядолетие императорите от династиите Минг и Кинг са добавяли сгради,скулптури и каменни стели с посвещения, за да покажат почитта си към почитания като бог мъдрец и да измолят покровителството му. Въпреки различната им възраст залите са в много подобен стил и в един момент започват да стават леко еднообразни. Красотата на мястото е обаче неоспорима. Камъни с интересни геометрични форми изпъкват на с малки фона на несиметрични дървета и извити покриви с фигурки на животни по тях. Китайците почитат много костенурката като символ на дълголетие и упоритост. Можете да видите и много изображения на жерави,риби и,разбира се,неизбежните прасета. Къде без тях.

 

Както и в Япония,в основния храм се кади тамян и се виждат молитвени броеници за общуване с бога. Миризмата ме подсети,че не съм хапнал нищо за обяд, и се заканих да компенсирам вечерта. Преди това обаче трябваше да се върнем към основната входна порта с дългото и сложно име „Врата на почитанието към светеца“. Там всеки ден в 17:00 местните власти радват туристите с церемония по затваряне на портата. Тя се състои от една група юнаци с разноцветни байряци,които крачат под неритмичния съпровод на голям тъпан. Главният юнак имаше сериозното изражение на човек,който върши нещо наистина важно,и сериозно наблюдаваше под вежди младоците на площада. По бойниците на кулите стояха други сериозни войни с маждраци.