Нещо,което чужденецът веднага забелязва, е че при Хомо Китаикус не вървят точно същите мисловни процеси, както при другите народности. Наистина е много,много трудно да обясниш какво точно искаш. Отивам например да си купя сладолед от Basset’s (нали не се изненадвате?). Искам три топки в кофичка, показвам три пръста и посочвам кофичката, след което посочвам трите вида сладолед,които искам. Отсреща - никаква реакция и тотално празен поглед. Със същия успех бих могъл да поискам да ми направи крем брюле. Същата е ситуацията с таксиметровите шофьори. Понякога дори и картата с надписи на китайски и боднат в адреса пръст не помага. И преди да кажете „Ама толкова ли са тъпи?“, помислете пак. Те просто са обучавани по съвършено различен начин. Структурата на езика им също обуславя различен тип мислене. Освен това, китайците са толкова много,че е по-лесно вие да се нагодите към тях, отколкото те към вас. В този ред на мисли, знанието на чужди езици не им е кой знае колко необходимо.Така че човек трябва да се научи да е търпелив и да се опита да влезе в главата на Хомо Китаикус, за да се случват нещата по-лесно. Например разпитахме нашите китайски приятели за ситуацията със сладоледа. Изглежда в Китай не е прието да се слагат три различни вида сладолед в една кофичка. Поради тази причина изглежда просто не ме бяха разбрали. В един друг случай се опитахме да обясним с жестове, че търсим метрото – пак без никакъв резултат. Оказа се, че жестовете ни са означавали нещо от типа „да пукнеш дано!“. Добре, че не ни набиха!.

 

Китайският език

 

Вече стана дума за китайския език. Той е точно отражение на китайския начин на разсъждение, който е практичен и базиран на окръжаващата ни среда. Ето например как изглеждат някои китайски йероглифи, еволюирали в продължение на близо пет хиляди години:

 

 

 

 

 

Идеограмите за абстрактните понятия всъщност се явяват като комбинация от по-прости символи, които понякога се комбинират в цели истории.

 

 

 

 

 

 

Ключът  тук е, че всичките тези йероглифи и комбинации трябва да се научат наизуст. Децата започват да зубрят йероглифи от първи клас, докато стигнат необходимите поне 5000, за да могат да четат вестник или книга. Поради цялото това назубряне ми се струва, че за Хомо Китаикус понякога е трудно да мисли извън шаблона.

 

В Шанхай простотията наистина изглежда най-голяма, но и в Нанджинг,

Суджоу и Чюфу ситуацията не изглеждаше много по-добра. Преди да съдим

обаче, нека се замислим защо се получава така. Китай е стара и мощна

култура, която за съжаление е била практически обезглавена по времето на

Културната Революция. Тогава много хора са били в затвора или изтребени,

а да си интелигент е било мръсна дума. В резултат се е създало едно мощно

работническо-селско общество, на което са му липсвали културни лидери.

В последните двайсетина години пък огромни селски маси се изнасят към

градовете, донасяйки своите нрави там. Така че можете да мислите за Шанхай

като за едно много голямо село. Нещата обаче изглежда бавно се променят.

Нали помните максимата на Маркс (Карл, не Гроучо): „Битието определя

съзнанието“. Възникването на многобройна средна класа в градовете

неизбежно променя и културната среда.

Селянията няма да изчезне в следващото поколения,

но със сигурност ще намалее.