Тези от вас,които ме познават добре,знаят,че много си падам от баскетбола. Обичам и да го играя,и да го гледам. Още от 1980те съм фен на Бостън Селтикс в НБА,но гледам всякакви баскетболни мачове. Затова се поинтересувах дали в Шанхай има мачове от СВА (Китайската Баскетболна Асоциация). Разбрах,че местният отбор се казва Шанхайските Акули. А когато разбрах,че ще се играе кърваво дерби с Пекинските Патки,реших моменталически да закупя билети. В най-лошия случай можеше да се окаже не баскетболна среща, а обикновена вечеря в две части – супа от перки на акули за начало и пекинска патица за основно. В Китай никога не знаеш.Поканих и Дан да се присъедини. Като всеки американец той е на „ти“ с баскетбола, въпреки че предпочита бейзбола и особено американския футбол. Когато разбра,че поддържам Ню Инглънд Пейтриътс в НФЛ щеше да получи нервен припадък и тръгна да търси пистолета си,но това е друга тема.

 

Помолихме китайската колежка Джойс да ни купи билети,защото сайтът на Акулите е (естествено) на китайски. Почти всички билети бяха продадени 5 дни преди мача, а останалите билети бяха доста скъпи – минимум 230 Юана (шестдесетина лева). Решихме да не се стискаме за такова важно събитие и купихме билетите,които чинно пристигнаха по пощата на следващия ден.В съдбовната неделя решихме да се насочим към стадиона още към 5 следобяд и първо да хапнем, а после да идем на мача в 7 часа.Много хубаво като идея,но се оказа,че в целия регион около зала няма нито едно свестно заведение. Тъкмо се бяхме отказали и предвкусвахме преспективата да вечеряме с пуканки в залата, когато с непогрешимия си нюх за манджа се набутахме в един монголски ресторант. Менюто беше съставено от ястия с привлекателни имена като „овнешки шашлик по планински“ и „овчи вътрешности с гарнитура от ситно смлени копита“. Добре де,това последното може да не съм го разбрал хубаво. Повечето имена ги превеждаше една много добра апликация в телефона на Дан. Насочваш камерата на телефона към йероглифите и отдолу излиза превода на английски. Приказка! Ама понякога не работи перфектно...Ресторантът се оказа супер от гледна точка на хапването, но извършиха най-големия грях за всяко заведение по отношение на пиенето – сервираха ни топла бира и то трябваше да я пием направо от бутилките. Явно концепцията за чаши не е навлязла дълбоко в Гоби. Китайската наливна бира „Тсингтао“ всъщност е много добра и аз редовно си я поръчвам. Прилича доста на „Хайнекен“ и няма да се изненадам,ако е тяхно производство.

 

Излязохме от ресторанта и,намирисвайки силно на чесън,се насочихме към залата. Тя е част от комплекс към футболен стадион и не е много голяма – само пет хиляди места. Отвън цялото място изглеждаше доста тъжно и слабо осветено, но хора все пак имаше. Имаше и стотици дилъри на билети на черно. Ето кой е бил изкупил залата. Включихме се в човекопотока и той ни изплю пред пункта за проверка на багажа. Сигурността в залата беше просто потресаваща. Не само ни провериха най-обстойно с метален детектор като на летище, но и на всеки ред имаше по двама милиционера. Полутахме се доста,за да намерим местата си,но накрая се случи нещо потресаващо за Китай. Показах билета на един от милиционерите и той лично ни закара до местата ни на стотина метра оттам. Още съм си глътнал граматиката от учудване. Това е първият случай,когато в Китай някой непознат полага толкова усилия,за да ми помогне.Настанихме се на местата си и веднага осъзнахме,че има проблем. Температурата в залата беше поне 40 С и всички се потяха като в турска баня. Дан веднага се разхвърля по тениска, а аз отидох да купя бира. Слава тебе Господи, поне тя беше студена. Явно имаше повреда в климатичната система,която така и не отстраниха до края. За момент си помислих какво ли му е на нещастника, който жизнерадостно се мяташе насам-натам по терена в костюм на талисмана на отбора, и неволно потреперих.